Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Всъщност към тях се присъедини още един човек. До Били легна напълно непознат войник.
— Ти пък откъде дойде, мамка му?
— Загубих си отделението — обясни човекът. — Изглежда знаете какво правите, затова ви последвах. Надявам се да нямате нищо против.
Говореше с акцент, който според Били можеше да бъде канадски.
— Хвърляш ли добре? — попита го той.
— Играл съм за училищния отбор по бейзбол.
— Добре. Когато кажа, гледай да уцелиш онова картечно гнездо с милсова бомба.
Били нареди на Петното Луелин и Алън Причард да хвърлят гранатите си, докато останалите от отделението водят прикриващ огън. Отново чакаха, докато картечната стрелба не спря.
— Сега! — изкрещя Били и стана.
От немския окоп се понесе малка вихрушка от пушечен огън. Петното и Алън, стреснати от куршумите, хвърлиха напосоки. И двете бомби не достигнаха отдалечения на петдесет ярда окоп — паднаха далеч от целта и експлодираха, без да нанесат щети. Били изруга — те просто оставиха картечницата незасегната, тя напълно очаквано отново откри огън и миг по-късно Петното рухна, когато град от куршуми разкъса тялото му.
Били се усещаше странно спокоен. Трябваше му секунда да се фокусира върху целта си и да протегне ръката съвсем назад. Определи разстоянието, все едно хвърляше топка в игра на ръгби. Смътно осъзнаваше, че канадецът, застанал до него, е също толкова хладнокръвен. Картечницата тракаше, хвърляше куршуми и се завъртя към тях.
Хвърлиха едновременно.
Гранатите попаднаха в окопа близо до гнездото. Чу се двоен гърмеж. Били видя как дулото на картечницата лети във въздуха и извика триумфално. Издърпа щифта от втората граната, затича се нагоре по наклона и изрева:
— Атака!
Въодушевлението течеше във вените му като опиат. Не осъзнаваше, че е в опасност. Нямаше представа колко немци може да са насочили пушките си към него. Останалите го последваха. Той хвърли втората си граната и те сториха същото. Някои гранати отлетяха напосоки, други паднаха в окопа и се взривиха.
Били достигна окопа. В този миг усети, че пушката му е преметната през рамо. Докато я премести в положението за стрелба, някой немец можеше да го застреля.
Но нямаше останали живи немци.
Бомбите бяха нанесли ужасно опустошение. Дъното на окопа бе застлано с мъртви тела и — най-страшната гледка — телесни части. Ако имаше оцелели при пристъпа немци, бяха отстъпили. Били скочи в окопа и най-накрая хвана пушката с две ръце в положение на готовност. Тя обаче не му трябваше. Не беше останал никои, по когото да стреля.
До него скочи Томи:
— Успяхме! — възторжено извика той. — Превзехме немски окоп!
Били изпитваше диво ликуване. Бяха опитали да го убият, но той уби тях. Чувстваше дълбоко удовлетворение, несравнимо с нищо, изживяно до момента.
— Прав си — каза той на Томи. — Направихме го.
Били бе поразен от качеството на немските укрепления. Оценяваше обезопасените конструкции с окото на миньор. Стените бяха укрепени с талпи, напречните изкопи бяха квадратни, а землянките — необичайно дълбоки, по двадесет, а понякога и по тридесет фута, с добре оформени входове и дървени стъпала. Това обясняваше оцеляването на толкова много немци след седем дни неспирен артилерийски обстрел.
Вероятно немците копаеха окопите си като мрежа, със съобщителни изкопи, които свързват фронта със складовите и обслужващи зони в тила. Били трябваше да се увери, че няма немски части в засада. Поведе останалите на разузнавателна обиколка с готови за стрелба пушки, но не откриха никого.
Системата от окопи свършваше на върха на хълма. Били се огледа оттам. Вляво от позицията им, зад тежко засегнат от снаряди участък, други британски части бяха превзели съседния сектор; от дясната им страна окопът свършваше и земята се спускаше в малка долчинка с поточе.
Погледна на изток в неприятелската територия. Знаеше, че на миля или две разстояние се намира още една система окопи — втората отбранителна линия на германците. Беше готов да поведе малката си група напред, но се поколеба. Не можеше да види други британски части в настъпление, а и предполагаше, че хората му почти са изразходвали мунициите си. „Ей сега през дупките от снаряди ще загромолят камионите и ще донесат още боеприпаси и заповеди за следващата фаза“, допусна Били.