Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 204 205 206 207 208 209 210 211 212 ... 419
Перейти на страницу:

— Хора като мен трябва да ги затварят — заинати се Джордж. — Иначе всички ще крадат. Може и мен да оберат!

Всички освен навъсения Мортимър се засмяха.

Майор Фицхърбърт се появи отново, с мрачно изражение и дамаджана ром. Лейтенантът им сипа дажбите в протегнатите тенекиени канчета от столовата. Били изпи своята без наслаждение. Огнената течност въодушеви мъжете, но не за дълго.

Били се бе чувствал така само първия си ден в мината, когато Прайс го остави сам и лампата му угасна. Тогава му бе помогнало видение. За съжаление Иисус се явяваше на момчета с трескаво въображение, а не на млади, прозаично мислещи мъже. Днес Били беше сам.

Върховното изпитание почти го беше застигнало. Може би оставаха минути. Щеше ли да запази хладнокръвие? Ако не издържеше — ако се свиеше на кълбо на земята и затвореше очи, или избухнеше в сълзи, или избягаше — щеше да се срамува до края на живота си. „По-скоро бих умрял“, помисли си той, „но ще се усещам ли така, когато стрелбата започне?“

Напреднаха с няколко крачки.

Извади портфейла си. Милдред му беше дала своя снимка. На фотографията беше облечена с палто и носеше шапка. Той предпочиташе да си я спомня такава, каквато беше онази вечер в спалнята.

Били се питаше какво ли прави Милдред сега. Беше събота, значи най-вероятно тя беше на работа, при Мани Литов, и шиеше униформи. Сигурно сега, късно сутринта, жените бяха спрели да си починат и Милдред им разправяше някоя смехория.

Били мислеше за нея непрекъснато. Нощта им заедно беше продължение на урока по целувки. Милдред му попречи да се държи припряно и напористо като бивол и му показа по-бавни и по-игриви начини, ласки, които бяха много по-приятни, отколкото той можеше да си въобрази. Целува пениса му, после го помоли и той да я целуне отдолу. Още по-хубаво, научи го да го прави така, че да я кара да вика от наслада. Накрая извади кондом от чекмеджето на нощното шкафче. Били никога не беше виждал, но беше чувал момчетата да приказват за така наречените „гумени джонита“. Милдред му сложи кондома и дори това действие се оказа вълнуващо.

Струваше му се като блян и трябваше час по час да си напомня, че е било истина. Нищо във възпитанието на Били не го беше подготвило за безгрижното и пламенно отношение на Милдред към секса и то беше за него като откровение. Родителите му и повечето хора в Абъроуен биха я определили като „неподходяща“ заради двете деца без никакви знаци за наличие на съпруг. Ала и шест деца да имаше, за Били това не беше от значение. Тя отвори пред него райските двери и той искаше единствено да се върне там. Повече от всичко искаше да оцелее днес и да види Милдред отново, да прекара още една нощ с нея.

Докато Приятелите от Абъроуен се тътреха напред и бавно приближаваха предния окоп, Били установи, че се поти.

Оуен Бевин заплака. Били го нахока:

— Стегни се, редник Бевин. Лошо е да се плаче, нали така?

— Искам вкъщи — отвърна Оуен.

— И аз, момче, и аз.

— Разрешете, господин ефрейтор, не мислех, че ще е нещо такова.

— Всъщност на колко години си?

— Шестнайсет.

— По дяволите. И как те взеха на служба?

— Казах на доктора на колко съм и той рече „Иди си и се върни утре сутрин. Височък си. Току виж до утре навършиш осемнайсет.“ И ми намигна, нали разбирате. Така научих, че трябва да излъжа.

— Копеле — заключи Били. Той огледа Оуен. Момчето щеше да е напълно безполезно на бойното поле. Трепереше и хлипаше.

Били се обърна към лейтенант Карлтън-Смит.

— Сър, Бевин е само на шестнайсет.

— Боже мой — рече лейтенантът.

— Трябва да го върнем. Тук само ще пречи.

— Не знам, не знам.

Карлтън-Смит изглеждаше объркан и безпомощен.

Били си спомни как Пророка Джоунс се постара да превърне Мортимър в свой съюзник. Пророка беше добър водач, мислеше с няколко хода напред и гледаше да предотвратява проблемите. За разлика от него, Карлтън-Смит явно не струваше, макар да беше по-старши. Както би казал тате, затова го наричат класова система.

След минута Карлтън-Смит отиде при Фицхърбърт и тихо му каза нещо. Майорът поклати отрицателно глава и Карлтън-Смит безпомощно сви рамене.

Били не беше научен да мълчи, щом види да се проявява жестокост.

— Момчето е само на шестнайсет, сър!

— Вече е твърде късно да казваш това — отвърна Фицхърбърт. — И не говори, когато не те питат, ефрейтор.

1 ... 204 205 206 207 208 209 210 211 212 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)