Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Вдигна поглед към небето. Беше пладне. Войниците не бяха хапнали от снощи.
— Да видим дали немците не са оставили някаква храна каза той. Остави Мазния Хюит на хълма като наблюдател, в случай че германците контраатакуват.
Нямаше много за събиране. Явно немците не бяха добре хранени. Намериха само стар черен хляб и корав салам. Даже нямаше бира. Нали немците бяха прочути с бирата си.
Бригадният генерал беше обещал, че походните кухни ще последват нападащата армия, ала когато Били нетърпеливо отправи поглед отвъд ничията земя, не забеляза и помен от това.
Войниците седнаха да хапнат от своите сухари и консервирано солено говеждо.
Били трябваше да изпрати някого да докладва какво е свършило тяхното отделение. Но преди да успее да го направи, немската артилерия смени прицела си. В началото обстрелваше задните позиции на британците. Сега се съсредоточи върху ничията земя. Вулкани от пръст изригваха между британските и немските линии. Огънят беше толкова интензивен, че никой не би могъл да се добере жив до своите.
За щастие артилеристите избягваха собствените си предни позиции. Вероятно не знаеха кои участъци са превзети от британците и кои остават в немски ръце.
Отделението на Били не можеше да помръдне. Не можеха да продължат напред без муниции и не можеха да се върнат назад заради оръдейния обстрел. Оказа се обаче, че единствено Били се притеснява от това положение. Останалите се заловиха да търсят сувенири. Прибраха каските, значките и джобните ножчета. Джордж Бароу претърси всички убити и им свали часовниците, пръстените. Томи взе деветмилиметровия Лугер на някакъв офицер и кутия с патрони.
Доспа им се. Нищо чудно — не бяха спали цяла нощ. Били остави още двама на пост и позволи на останалите да дремнат. Беше разочарован. В първия си ден в боя беше спечелил малка победа и искаше да разкаже някому за това.
Вечерта обстрелът стихна. Били обмисли дали да не се върнат. Като че ли нямаше смисъл да правят друго, но в същото време той се боеше да не го обвинят в дезертьорство пред лицето на противника. Нямаше как да предвиди на какво са способни старшите офицери.
Ала германците решиха вместо него. Мазньо Хюит, съгледвачът на хълма, видя, че се задават от изток. Били забеляза голям отряд — петдесет или сто човека да тичат през долчинката към него. Хората му не можеха да удържат завзетата позиция без нови боеприпаси.
От друга страна, възможно беше да ги обвинят, че са отстъпили.
Били събра хората си.
Добре, момчета — подхвана той. — Стреляйте единично и щом ви свършат патроните, оттегляйте се.
Изпразни пушката си по немците, които още бяха на около половин миля извън обсег, после се обърна и хукна. Останалите направиха същото.
Прекосиха немските окопи и ничията земя по посока на залязващото слънце. Прескачаха мъртвите и се отстраняваха от пътя на санитарите, които прибираха ранените. Никой обаче не стреля по тях.
Когато стигна британската страна, Били скочи в един окоп, който беше претъпкан с мъртви, ранени и изтощени оцелели — като него. Видя майор Фицхърбърт на носилка. Лицето му беше покрито с кръв, но очите му бяха отворени, той беше жив, дишаше. „А, ето един, когото не бих имал нищо против да загубим“, рече си Били. Много войници просто седяха или лежаха в калта и зяпаха в нищото, зашеметени от ужас и парализирани от умора. Офицерите се мъчеха да организират връщането на войниците и на телата на загиналите към задните позиции. Нямаше усещане за победа, никой не се движеше напред, офицерите дори не поглеждаха бойното поле. Голямата атака се оказа провал.
Хората от отделението на Били скочиха подире му в окопа.
— Каква издънка — продума Били. — По дяволите, каква издънка.
IV
Седмица по-късно Оуен Бевин се изправи пред военния съд и беше обвинен за проявен страх и дезертьорство.
Имаше възможност пред съда да го защитава офицер, който е посочен да действа като „приятел на затворника“, но Оуен отказа. Понеже неговото престъпление се наказваше със смърт, автоматично беше подадена молба, че е невинен. Оуен обаче не каза нищо в своя защита. Процесът трая по-малко от час. Бевин беше осъден.
Получи смъртна присъда.