Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Не го търси в тази зала — му поръча Зиани, — но в дъното на салона и погледни дали не е още там!
Горо се отдалечи, а Силвио Зиани, както и съседът му, който не бе друг освен Тадео Моро, го проследиха с поглед. След няколко минути те видяха просяка да се появява отново от тъмния салон и да се приближава с големи крачки.
— Е? — запита го великият капитан с безпокойство. — Още ли е в салона?
— Горо не намери там жива душа! — отговори просякът.
— Великият капитан без съмнение е искал да се забавлява със своя негър.
— Какво казваш?… — викна Зиани, разсърден от смелостта на негъра.
— Салонът е празен — заяви робът. — Горо разгледа всички ъгли, всички столове, всички завеси. Не остави място, където може да се скрие една мишка.
— Това е невъзможно! — каза управителят. — Ние двамата го видяхме да се отправя към салона!
— Да не е излязъл? — каза Зиани колебливо. — Претърси ли ложата?
— Горо търси навсякъде, велики капитане — отговори негърът. — Той не видя нищо.
— Обаче, той не може да ни избегне — каза Силвио Зиани, — понеже всички изходи са заети.
В това време маските напущаха малко по малко палата, за да завършат на големия палат веселията си.
— Кръстоносецът да не би да е скочил от ложата долу? — каза управителят.
— О, това е възможно — каза негърът. — И хората са помислили, че това е карнавална шега, като са видели кръстоносеца да скача от ложата всред маските.
— Повтарям, че това е невъзможно — каза Зиани. — Предвидих всички възможности. Поставих десет полицаи в тълпата под ложата, за да я наблюдават.
— Залите се опразват — каза управителят. — Да проверим дали негърът е казал истината. Елате!
Тадео Моро и великият капитан се отправиха, придружени от негъра, към тъмния салон… Ако негърът не бе запазил маската върху лицето си, те биха могли да забележат саркастичния му смях. Никога той не бе се смял така от сърце.
Силвио Зиани се спря като изумен при вида на съвършено празния салон. Никаква следа нямаше от човек, а мистериозният граф не бе излязъл оттам.
Управителят едва повярва на очите си.
— Това е истинско чудо! — промълви той.
— Слез и разпитай полицаите, поставени на изходите! — поръча великият капитан на Горо. Негърът изчезна.
— Обясни ми тази мистерия, благородни Тадео Моро — каза Силвио Зиани. — Готов съм да повярвам в намесата на някоя свръхестествена сила! Видях със собствените си очи как кръстоносецът влезе тук и вече не излезе.
— И аз съм изненадан също като вас — отговори Моро.
— Наш дълг е да предупредим незабавно за станалото дожа и Съвета на тримата!
— Не трябваше така да действаме срещу този граф Санта Рока — каза Тадео Моро. — Трябва първо да очакваме доклада на нашите офицери, които са заминали вече в открито море.
Просякът се завърна бързо, премина празните безлюдни зали и дойде при управителя и Силвио Зиани.
— Е, какви новини ни носиш — запита го последният.
— Да бъде проклето небето! — произнесе негърът, скърцайки със зъби. — Чужденецът сигурно е сключил съюз с дявола, понеже не са го забелязали на никой от изходите.
— А полицаите, поставени под ложата? — запита отново Зиани.
— Казват, че биха заловили всекиго, който би се хвърлил от балкона, обаче не видели никого!
— Ходи ли също към малката врата, която се отваря към канала?
— Да, велики капитане, негърът ходи и там. Никой не е отварял тази врата през цялата вечер.
Силвио Зиани бе занемял от изненада. Той размени с управителя един поглед, в който се четеше голямо разочарование. Как да се обясни тази мистерия?
Полицаите претърсиха целия дожов палат… но не откриха никакви следи от кръстоносеца.
10. Отровителят на инквизицията
Осем дни изминаха. Карнавалът продължи със същата буйност. Тълпата маскирани хора пълнеше големия площад на Венеция.
Не обръщащи внимание на тая вдетинена тълпа, тримата инквизитори се бяха събрали отново в черната стая, за да заседават тайно.
— Дадена ли е заповед на фаропазача от Маламоко — попита великият инквизитор — да ни предупреди незабавно за връщането на двата кораба, изпратени към скалистия остров.
— Управителят на Сан Марко е получил и е изпълнил нашата заповед — отвърна инквизиторът Марко.
— Връщането на двата кораба е близо — добави тържествено Томасо. — Ние ще узнаем най-сетне връзката между тоя остров и мистериозния чужденец! Ти ни повика, благородни Виторио — продължи той, — за да направиш своя доклад относно старата просякиня. Е, призна ли, изповяда ли престъплението?