Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Ранд, ти трябва да…
— Какво ще кажеш да се повозиш в някой кош с пране? Мога да накарам Девите да те отнесат.
Тя едва не вдигна ръце. Бързаше да се отърве от нея също както от Айез Седай.
— Имам си крака, благодаря. — Кош с пране, как ли не! — Нямаше да ми се налага да се тревожа толкова, ако ми беше казал как идваш от Кемлин тук, когато си поискаш. — Не разбираше защо питането я подразни толкова, но я подразни. — Знам, че не можеш да ме научиш, но ако ми кажеш как, може би ще се сетя как да го правя със сайдар.
Вместо да й се подиграе, нещо, което тя почти очакваше, той хвана краищата на шала й и каза:
— Шарката. Кемлин — един от пръстите на лявата му ръка надигна вълнената тъкан — и Кайриен. — Пръстът на другата му ръка боцна шала на още едно място и двете издутини се съединиха. — Закривявам Шарката и пробождам дупка от едното до другото. Не знам как точно я пробивам, но не остава пространство между едното място и другото. — Той пусна шала й. — Това ще помогне ли?
Тя прехапа устна и изгледа кисело шала. Изобщо не й вършеше работа. Само от мисълта за пробиване на дупка в Шарката й прилошаваше. Беше се надявала, че ще се окаже нещо, свързано с Тел-айеран-риод. Не че изобщо се канеше да го използва, разбира се, но през цялото време си го мислеше, а Мъдрите все недоволстваха от Айез Седай, когато ги питаха как да влязат в плът. Според нея начинът беше да се създаде подобие — да, подобие като че ли беше най-подходящата дума — подобие между реалния свят и неговото отражение в Света на сънищата. Така щеше да се направи място, където да е възможно просто да стъпиш от едното в другото. Ако начинът на Пътуване на Ранд се бе оказал нещо макар и смътно подобно, сигурно щеше да е готова да го опита, но това…
— Ранд, сигурен ли си, че не е по-благоразумно да правиш нещата също като… или… — Не знаеше как точно да го изрази, но тъй или иначе той поклати глава преди да е млъкнала.
— Прозвуча ти като че ли променям вътъка на Шарката, нали? Мисля, че тя ще ме разкъса, дори ако само опитам. Не, аз просто пробивам дупка. — Той боцна с пръст да й покаже.
Какво пък, нямаше смисъл да настоява повече. Тя раздразнено намести шала си.
— Ранд, за Морския народ. Не знам за тях повече, отколкото съм чела… — Знаеше тя, само че все още не искаше да му го казва. — Трябва да е нещо много важно, щом ги е докарало да дойдат чак тук.
— Светлина — измърмори той разсеяно. — Прескачаш от едно на друго като капка вода по горещ тиган. Ще ги видя, когато имам време. — Потърка чело и очите му за миг сякаш престанаха да виждат. После примигна и отново я виждаше. — Да не смяташ да останеш тук, докато се върнат? — Наистина искаше да се отърве от нея.
И тя нямаше какво друго да направи освен да излезе.
Никоя не обели и дума, когато каретата пое от Слънчевия палат, следвана от фургона, докарал сандъците със злато. Несюне замислено потупа с пръсти устните си. Възхитителен младеж. Възхитителен предмет за изследване. Петата й докосна една от кутиите за образци под седалката — никъде не тръгваше тя без кутиите си с образци. Човек можеше да си помисли, че всичко на този свят отдавна е описано и подредено в каталозите, но откакто бе тръгнала от Тар Валон, Несюне бе заделила петдесет вида растения, два пъти повече насекоми и кожите и костите на една лисица, на три вида чучулиги и на пет вида полски мишки, за които беше сигурна, че никога и никъде не са описвани.
— Не знаех, че си в приятелски отношения с Алвиарин — подхвърли Койрен.
— Имате ли някаква идея — смени темата Несюне — за Сестрата, която сподели тази наша беседа?
Възможно беше и да не е била Сестра, но спътничките й наистина бяха слепи. Само на няколко крачки от жена, която е способна да прелива, и не го бяха усетили, само защото не я виждаха.
— Не зная как се беше скрила — продължи Несюне, — но би било много интересно да се разбере. — Сто на сто беше негова работа — нали щяха да забележат всеки сплит на сайдар.
— Това е потвърждение, че Моарейн е жива — каза Галина с мрачна усмивка. — Предлагам да пратим Белдеин да я намери. После я хващаме и я откарваме в Тар Валон. Той изобщо няма да забележи, ако му хвърлим малко злато под носа.
Койрен поклати глава.
— Нямаме повече потвърждения отпреди. Не и за Моарейн. Може да се окаже онази загадъчна Зелена. Колкото до откриването коя е тя, съгласна съм, но всичко друго ще трябва да го обмислим грижливо. Няма да рискувам тепърва всичко, което беше планирано толкова грижливо. Трябва да имаме предвид, че ал-Тор е свързан с тази Сестра — която и да е тя — и че неговото искане за време може да е само стратегия. За щастие, разполагаме с време.