Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Лоши ли са вестите? — попита Авиенда.
— Не знам. — Загледан в писмата, той почти не забеляза как госпожа Харфор пусна някаква жена в червено-бели дрехи и тихо заговори с нея. Ако съдеше по писмата, нито една от тези две жени от Морския народ не беше особа, с която би пожелал да се срещне. Изчел беше всички преводи на Пророчествата за Дракона, които бе успял да издири, и макар и най-ясните често да се оказваха мъгляви, не помнеше нищо, което да указва Ата-ан Миере. Навярно на своите кораби и далечни острови те щяха да се окажат незасегнати нито от него, нито от Тармон Гай-дон. Дължеше на тази Зайда някакво извинение, но сигурно можеше да й пробута Башийр — Башийр разполагаше с всичките необходими титли, за да поласкае чиято и да е суета. — Едва ли.
Слугинята се смъкна на колене пред него със сведена бяла глава и вдигна ръце, за да му подаде още едно писмо, този път върху дебел пергамент. Самата й поза го накара да примигне — чак такова раболепие не беше виждал и от слугите в Тийр, да не говорим за Андор. Госпожа Харфор се беше навъсила и клатеше глава. Коленичилата жена заговори, без да вдига лицето си.
— Това пристигна за милорд Дракона.
— Сюлин? — ахна той. — Какво правиш в тази… рокля?
Сюлин вдигна лицето си; изглеждаше направо ужасно — като на вълк, мъчещ се много усилено да се престори на сърна.
— Така се обличат жените, които служат и се подчиняват на това, което им се заповяда срещу монети. — Тя размаха писмото. — Беше заповядано да се предаде, че това току-що е пристигнало за милорд Дракона от… от един конник, който напусна веднага след като писмото беше връчено.
Госпожа Харфор изцъка раздразнено.
— Искам ясен отговор — каза той и дръпна пергамента. Сюлин се изправи. — Хайде, Сюлин! Искам отговор! — Но тя хукна към вратата и излезе.
Кой знае защо, госпожа Харфор изгледа сърдито Нандера.
— Казах ви, че това няма да подейства. И ви казах и на двете, че докато е облечена в дворцова ливрея, очаквам от нея да се държи както подобава, все едно дали е айилка, или кралицата на Салдеа. — Приклекна, подхвърли на Ранд едно припряно „милорд Дракон“ и си тръгна, намусена.
Ранд бе готов да се съгласи. Запремества поглед от Нандера към Авиенда и към Джалани. Нито една от тях не изглеждаше най-малко изненадана.
— Ще ми кажете ли най-после какво става тук?
— Първо — каза Нандера, — двете със Сюлин отидохме в кухните. Тя реши, че чистенето на съдове ще е подходящо. Но един човек там ни каза, че си имал предостатъчно слугини и повече не му трябвали — изглежда, смяташе, че Сюлин ще се сбие с другите. После се обърнахме към Рийни Харфор, защото тя е нещо като Надзорница на покрива тук. — По лицето й премина лека гримаса: една жена трябваше или да е Надзорница на покрив, или не — в айилското мислене нямаше място за Главна слугиня. — Тя не разбра, но накрая се съгласи. Почти си помислих, че Сюлин ще се откаже, когато разбра, че Рийни Харфор се кани да й навлече рокля, но тя, разбира се, не се отказа. Сюлин има повече кураж от мен. Аз по-скоро бих станала гай-шайн.
— А аз — заяви твърдо Джалани — по-скоро бих се оставила да ме бие първобратът на най-лютия ми враг пред собствената ми майка всеки ден, цяла година.
Ранд прокара пръсти през косата си.
— Рийни не е разбрала, казваш? И аз не разбирам, Нандера. Защо го прави всичко това? Ако се е омъжила за някой андорец — и по-странни неща ставаха около него напоследък, — ще й дам достатъчно злато, за да си купят ферма или каквото там искат. Не е нужно да става слугиня. — Трите жени го изгледаха така, сякаш е полудял.
— Сюлин има тох, Ранд ал-Тор — заяви твърдо Авиенда. — Това теб не те засяга.
Джалани кимна, за да потвърди думите й. Нандера разсеяно оглеждаше върха на едно от копията си.
— Сюлин ме засяга — каза той. — Ако нещо й се е случило… — Той изведнъж си спомни разговора, който бе подслушал преди да отидат в Шадар Логот. Нандера бе обвинила Сюлин, че е говорила с гай-шайн като с Фар Дарейз Май, и Сюлин го беше признала и беше казала, че ще се занимаят с това по-късно. Не беше виждал Сюлин, откакто се върнаха от Шадар Логот, но бе предположил, че просто му е сърдита за нещо и е оставила на други да организират охраната му. А трябваше да се досети — нали Девите бяха по-докачливи от всички други на тема джи-е-тох, с изключение може би на Каменните кучета и Черните очи. А и Авиенда с нейните усилия да го направи айилец…
— Вината е моя — каза той.
Не биваше да го казва. Джалани го изгледа стресната. Авиенда се изчерви — нали непрекъснато му беше набивала в главата, че при джи-е-тох не съществуват извинения. Ако спасявайки родното си дете си навлечеш задължение към кръвния си враг, плащаш цената без увъртания.