Господарят на хаоса

Нандера и останалите Деви ги застигнаха преди да е изминал половината път до залата за Пътуване. Ранд смяташе, че ще може да напусне Кайриен, без никой да го заговори, но някаква млада жена в червено-синьото облекло на личната прислуга на Берелайн притича и му се поклони, тъкмо докато отваряше прага.

— Първата ви изпраща това — каза задъхано тя и му подаде писмо с голям зелен печат. — От Морския народ е, милорд Дракон.

Ранд пъхна писмото в джоба си и прекрачи Прага, пренебрегвайки въпроса на слугинята дали ще има отговор. Не му се говореше. Прокара палец по Драконовия скиптър. Силен щеше да стане и корав, и цялото това самосъжаление щеше да го остави зад гърба си.

Тъмната Велика зала в Кемлин му върна Аланна, вгнездила се в главата му. Нощта тук все още се задържаше, но тя се беше събудила — знаеше го толкова сигурно, колкото че тя плачеше, толкова сигурно, колкото знаеше, че сълзите й секнаха в мига, в който затвори Прага след последната Дева. Малка парцалива топчица неразгадаемо чувство все пак заседна някъде в тила му, но беше сигурен, че тя е разбрала, че се е върнал. Несъмнено тя и връзката й бяха изиграли немалка роля в решението му да избяга, но сега той прие връзката, колкото и да не му харесваше. Това почти го накара да се усмихне кисело — по-добре беше да я приеме, щом не можеше да го промени. Беше го завързала за конец — не можеше да е повече от конец; Светлина, дано да не беше повече! — и едва ли щеше да му причини неприятности, освен ако не й позволеше да го приближи до себе си толкова, че да превърне конеца в каишка. Дощя му се Том Мерилин да е тук — Том сигурно знаеше повече за Стражниците и връзките; той знаеше смайващо много неща. Е, ако намереше Елейн, щеше да намери и Том. Толкова по въпроса.

Сайдин оформи светъл глобус от Огън и Въздух да освети пътя му извън тронната зала. Древните кралици, скрити в мрака високо над главата му, вече изобщо не го притесняваха. Бяха само портрети от цветно стъкло.

Същото не можеше да се каже за Авиенда. Когато стигнаха покоите му, Нандера освободи Девите, с изключение на Джалани, и двете влязоха с него да проверят стаите, докато той с помощта на Силата запали светилниците. Авиенда излезе от спалнята — разчорлена, но с нож в ръка. Като го видя, се вцепени и почти изтича обратно вътре. Нандера тихо се изсмя и двете с Джалани се спогледаха насмешливо.

— Никога няма да ви разбера вас — промърмори Ранд и пусна Извора. Каза го не толкова заради Девите — отдавна беше вдигнал ръце от айилския хумор, колкото заради Авиенда. Тя можеше да си мисли, че е много смешно да се съблича за лягане пред очите му, но само да мернеше и едно глезенче, когато е решила да не му го показва, и се превръщаше в котка с настъпена опашка. Да не говорим, че обвиняваше него на всичко отгоре.

Нандера се изкикоти.

— Не айилците не можеш да разбереш ти, а жените. Никой мъж не е успял да разбере жените.

— Мъжете, от друга страна — вметна Джалани, — са много просто нещо. — Той я изгледа и тя леко се изчерви. Нандера изглеждаше готова да се разсмее на глас.