Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Тя беше обичала Карл.
Седемте години на жестоко самоотричане отнеха на чудовището, измъчващо я от деня на смъртта на Карл, властта над нея до такава степен, че то вече можеше само от време на време да причинява внезапна болка. Ала сега, когато гледаше внучката си, в корема на Ейвъри Шанкс се трупаше страх. Чудовището може би се връщаше.
И беше в облика на дете, което тя беше видяла за пръв път преди седмица.
— Фейт — изрече строго тя, докато ръката с плаха нежност се приближаваше към светложълтите коси на момичето — същите като косите на Карл на нейната възраст. — Фейт, трябва да лежиш мирно. Лежи мирно заради гран маман, става ли?
В отговор момичето постепенно се успокои, напрежението напусна тялото му с потреперване, сякаш се отпуска опънатото стоманено въже на мост; вече от два дни почти не беше проговаряло, и очите му оставаха пусти като лятното небе.
Стените, таванът и подът на стаята бяха покрити с мека и еластична бяла пластмаса. Чрез „Петрокал“, компанията, преминала във владение на рода Шанкс благодарение на брака на Ейвъри с бащата на децата ѝ, покойния Карлтън Норууд, „Синтек“ беше сключил договор за облицоване на затворническите килии на Социалната полиция, така че облицоването на тази стая в бостънския дом на Ейвъри се беше оказало бързо и относително евтино. На едната стена имаше екран, по-широк от разперените ръце на Фейт, но сега той беше със сменени настройки и на него се виждаше пулсиращ електронен сняг, а от скритите колони съскаше бял шум.
От неделя сутринта тази стая беше единственото място, където Фейт можеше да отвори очи, без да изкрещи.
Техникът кимна с благодарност на Ейвъри и вдигна металната диадема със стърчащи от нея тънки, едва видими нишки на невралните сонди.
— Добре, Бизнесмен. Ще пробваме ли отново?
Ейвъри въздъхна.
— Да, но за последен път. — Тя погали момичето по рамото и стисна здраво китката му. — Фейт, лежи мирно. Няма да те боли, обещавам.
От неделята насам на детето му бяха направени десетки неврологични тестове — бяха записали всеки показател, който може да се установи под упойка. И не намериха нито едно отклонение. Професионалист Либерман, личният лекар на Ейвъри, самодоволно беше заключил: „Хронична идиопатична кататония.“ Когато Ейвъри беше открила в речника, че това всъщност означава „не може да се движи и не може да говори, но не се знае защо“, тя моментално уволни медика.
Следващият лекар, който прегледа Фейт, също не откри органични причини за това поведение и предположи, че детето има някакъв вид нервно разстройство. В отговор Ейвъри процеди през стиснатите си зъби, че не ѝ е нужен неврохирург с тарифа сто марки на час, за да съобрази, че ако при детето се редуват периоди на кататония с гърчове, причината може да е нервно разстройство.
Най-накрая, отчаяна, Ейвъри реши да свърже мозъка на детето с решетка от неврални сонди, действащи като невграден вариант на мислопредавател. Струваше ѝ се, че ако може да види онова, което вижда Фейт, да усети това, който чувства Фейт, тя би могла да разбере какво точно причинява на детето такива страдания.
Тя се боеше, че вече знае отговора. Невралните сонди бяха последният ѝ, отчаян опит да се увери, че греши.
Въпреки че Фейт беше под въздействието на мощен транквилант, слагането на сондите я доведе до конвулсивни гърчове. Опитаха да го направят с предварително поставяне под упойка, но когато момичето дойдеше на себе си, гърчовете се подновяваха. Всякакви опити Фейт да бъде задържана по друг начин, освен чрез докосване от баба си, водеха до същия резултат.
Така че щяха да проведат последния опит с успокояване на момичето само чрез докосване и говорене от страна на Ейвъри Шанкс. Тя държеше момичето за китката и му шепнеше неловко в ухото със сухите си устни:
— Шшт, Фейт. Никой няма да те нарани. Гран маман е тук и всичко ще бъде наред.
Ако не се получеше, в края на краищата щеше да се наложи да се обърне за помощ към Тан’елкот. Ейвъри се намръщи, стискайки устните си в тънка линия. Вече си беше дала дума, че преди това ще изпробва всички други възможности. Тя беше гледала записа на „Заради любовта на Палас Рил“ твърде много пъти; много добре знаеше, че не може да се довери на бившия император.
Ни най-малко.
Техникът се опита за пореден път да спусне диадемата върху главата на момичето и Ейвъри хвана по-здраво китките му. Предишният пристъп на гърчове се беше оказал толкова силен, че детето беше започнало да размахва и лявата си ръка, преди това неподвижна, както и краката, и това неочаквано движение беше докарало на Ейвъри цепнатата долна устна.