Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
Не, трябва да бъде по-мъдър от нея! Трябва да се отправи към гарата.
И не напред, покрай онази студентка, а към задната врата се насочи Олег и скочи, отнасящ със себе си нечия ругатня.
А близо до трамвайната спирка пак продаваха теменужки.
Слънцето вече бе близо до хоризонта. Олег облече шинела си и се отправи към гарата. В другия трамвай нямаше толкова хора.
Озовал се сред гаровата обстановка на вечно бързащи нанякъде хора, Олег се осведоми къде да си купи билет, получи няколко противоречиви отговори и едва накрая успя да се добере до касата, където продаваха билети за влаковете, пътуващи на далечни разстояния.
Имаше четири гишета, зад всяко от които стояха по сто и петдесет-двеста човека.
Олег веднага позна, сякаш въобще не бе я напускал, картината на денонощните опашки за билети. Много неща се бяха променили в света — бе времето на друга мода, други маниери, но всичко това бе останало непроменено, откакто Олег се помнеше: така бе и през четиридесет и шеста, и през тридесет и девета, и през тридесет и четвърта; спомняше си дори витрините, препълнени с най-разнообразни продукти, от времето на НЕП-а, но никога не бе виждал гарови каси, към които можеш веднага да се приближиш и да си купиш необходимия билет; не познаваха тази тягостна история само онези, притежателите на особени книжки или документи…
Сега и той имаше подобен документ, съвсем подходящ за случая.
Бе задушно и той непрекъснато се потеше, но бързо измъкна от мешката шапката си и я сложи на главата си като на обущарски калъп за разтягане на обувки. Мешката прехвърли през рамото си. Опитваше се с вида на лицето си да внуши на чакащите на опашката, че не са минали и две седмици, откакто бе лежал на операционната маса под скалпела на Лев Леонидович, и така, едва пристъпващ, с помръкнал поглед, се запровира между чакащите, за да стигне до нужното гише.
Пред него имаше и други желаещи да избягнат реда, но стояха чинно встрани, защото наблизо имаше милиционер.
Тук, пред всички, Олег бавно извади документа от джоба си и доверчиво го протегна на милиционера.
Онзи, млад мустакат узбек, приличащ на генерал, важно го прочете и обяви на първия в редицата:
— Ето този другар ще бъде трети. Опериран е.
Погледнал с уморен поглед другарите си по редица, Олег дори не се опита да се пъхне зад втория, а застана отстрани с наведена глава. Но дебелият възрастен узбек, върху чието бронзово лице падаше сянка от широкополата шапка, го хвана внимателно под ръка и го постави в редицата.
Бе интересно човек да стои близо до гишето: виждаха се пръстите на касиерката, протягаща билетите, влажните банкноти, които стискаха в потните си ръце пътниците; чуваха се плахи молби, последвани от неумолими откази от страна на всемогъщата касиерка; по всичко личеше, че кипеше усилна работа.
Дойде редът и на Олег.
— На мен, моля ви, ми дайте един билет за общия вагон до Хан Тау.
— До къде? — попита касиерката.
— До Хан Тау.
— Нещо не те разбирам — сви рамене тя и започна да прелиства огромната книга справочник.
— Защо, миличък, вземаш за общия? — съжали го някаква жена отзад. — След операцията! Ще се качиш горе и шевовете ще се скъсат! Вземи си със запазено място!
— Нямам пари — въздъхна Олег.
Бе самата истина.
— Няма такава гара! — отсече касиерката, като захлопна дебелата книга. — Вземете до друга гара!
— Как така няма — усмихна се Олег. — Тя вече година действа, нали от нея заминах. Ако знаех, че ще стане така, щях да запазя билета.
— Нищо не зная! Щом в справочника я няма, значи не съществува такава гара!
— Но влаковете спират на нея! — по-жалостиво от опериран изрече Олег. — Там и каса има!
— Гражданино, след като не купувате билет, отстранете се! Следващият!
— Наистина защо да отнема излишно време! — чуха се гласове от редицата. — Вземай, докъдето ти дават!… Опериран, а още се върти.
О, как му се искаше сега на Олег да спори! Да се развърти, да призове началника на гарата! Колко обичаше да покаже на тези тъпаци какво е справедливост — малка, окаяна, но все пак справедливост! За да се почувства личност!
Но железен бе законът за търсенето и предлагането, както и законът за планираните превози! Добрата жена от опашката, която му предлагаше да вземе билет със запазено място, вече подаваше парите си през рамото му; милиционерът, който преди малко сам бе се разпоредил да бъде трети, вече вдигаше ръка, за да го отведе встрани.
— Ако сляза на предишната, ще трябва да се мъкна още тридесет километра, а следващата е на седемдесет от моята гара — оплака се Олег, но това вече бе лагерна жалба, затова побърза да се съгласи: — Добре, дайте ми билет до Чу.