Раково отделение

Нали мълчеше и се скриваше зад кадър, когато той спореше и я молеше да прекрати този начин на лечение?

Защо да не отиде при нея? Нима те не можеха да се издигнат над делничните неща? Нима те не са хора? Ако не той, Вега във всеки случай бе човек!

Вече се нареди на опашката за трамвая. Цялата тълпа се втурна именно към неговия трамвай! Нима той бе нужният за всички? Олег държеше в едната си ръка шинела, а в другата мешката и без да се съпротивлява, се остави на тълпата да го завърти и да го изтласка във вагона на трамвая. Озова се между две момичета, вероятно студентки; едната бе руса, другата чернокоса и толкова плътно се бяха притиснали към него, че вероятно чуваха тежкото му дишане. Ръцете му бяха притиснати и той не можеше дори да плати на разсърдената кондукторка. Лявата му ръка бе зад гърба на чернокосото момиче, а към русата се бе притиснал с цялото си тяло; усещаше всяка фибра на тялото й — от коленете до брадичката й, а и тя също не можеше да не чувства неговото. Най-голямата страст не би могла да ги хвърли толкова близко един до друг, както тази тълпа. Нейната шия, уши, коси бяха зад мислимия предел, позволяващ на едно порядъчно момиче да се приближи до непознат мъж. Чувстваше топлината й през излинялото сукно на гимнастьорката си. Чернокосото момиче й говореше за институтски неща, но русата бе престанала да отговаря.

В Уш Терек нямаше трамваи. Така плътно до другите се бе чувствал само в затворническите камионетки, известни в лагерния свят е прозвището «враните». Но в тях не винаги имаше жени. Новото усещане му бе непознато от преди.

Но то не носеше щастие. В него имаше и мъка. Имаше някакъв праг в това усещане, който той дори мислено не можеше да престъпи.

Нали го предупреждаваха, че либидото ще остане…

След като трамваят мина две спирки, някои от пътниците слязоха и вече не бе толкова тясно. Олег можеше да си поеме дъх и да се отмести, но не го направи: нямаше воля да се откъсне и да прекрати това блажено мъчение. В тази минута, сега, той не искаше нищо друго, освен да остане още малко в същата поза. Дори ако ще трамваят да го закара до стария град, дори и ако трябваше да пътува цяла нощ, дори ако се наложеше да направи околосветско пътешествие, Олег не можеше да се отдръпне пръв! Опитвайки се да задържи това щастие, за по-голямо от което не се чувстваше достоен, Олег с благодарност се опита да запомни черните й коси (а лицето й така и не успя да види).

Русокосата се изтръгна от прегръдката му и се запъти към изхода.

И в този миг, успял най-после да се изправи, Олег разбра, че отива при Вега заради едната мъка и едната измама.

Отиваше да иска от нея повече, отколкото бе способен да даде.

Бяха се договорили с възвишени думи, че духовното общуване е по-скъпо от всяко друго. Но виждаше сам, че този висок мост, издигнат от нейните и неговите ръце, е уязвим именно в основите, които той бе положил. Отива при нея, за да я увери бодро в едно, а да мисли за друго. А когато тя излезе и той остане сам в стаята й, щеше да хленчи над дрехите й и над всеки предмет.