Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
В индийската област Кангра има обичай, изпълняван от младите момичета напролет, който, напомня много на някои от току-що описаните пролетни церемонии в Европа. Нарича се Рали Ка Мела, или празника на Рали. Рали е малка боядисана глинена фигурка на Шива или Парвати. Обичаят е разпространен из цялата област, засяга само малките момичета и трае през по-голямата част на Чет (март) до Санкранта (април) на Байсак. В една мартенска утрин всички момичета от селото вземат малки кошнички, изплетени от тревата дуб и цветя. Отиват на определено място и там ги струпват накуп. Образуват кръг и пеят. Това се прави десет дни подред, докато купчината от трева и цветя достигне значителна височина. Тогава отсичат от джунглата два клона, всеки от тях с три разклонения на върха и ги поставят надолу с разклоненията върху купа от цветя, та да се образуват два триножника или пирамиди. Карат някой скулптор да моделира две глинени статуйки — едната на Шива, а другата на Парвати, и ги закачат на единичните краища на клоните. После момичетата се разделят на две групи, едната за Шива, другата за Парвати, и оженват статуйките по обичайния начин, като не пропускат нищо от церемонията. След сватбата правят угощение с измолени от родителите средства. На следващия Санкрант (Байсак) отиват заедно на брега на реката, хвърлят статуйките в дълбок вир и започват да плачат, сякаш са изпълнили погребална церемония. Момчетата от околността често ги дразнят, като се гмуркат след статуйките, изваждат ги от дъното и ги размахват, докато момичетата ги оплакват. Целта на празненството била да осигури на момичетата добри съпрузи. На статуйките на Шива и Парвати се поставят на купчина от трева и цветя и струва ми се, този факт е доказателство, че те се схващат като растителни духове. При това, както често става в народните обичаи от Европа, божествата на растителността са представени в два вида — като растения и като кукли. Сватбата на тези индийски божества през пролетта съответствува на европейските церемонии, в които сватбата на пролетните духове на растителността се представя от Майския крал и кралица, Майската булка, Майския жених и т.н. Хвърлянето на статуйките във водата и оплакването им са равностойни на европейските обичаи с хвърлянето на мъртвия растителен дух под името Смърт, Ярило, Кострома и т.н. във водата и вайкането по тях. Освен това в Индия, както става често и в Европа, ритуалът се изпълнява изключително от жени. Представата, че церемонията помага да се намерят съпрузи за момичетата, може да се обясни с ободряващото и оплождащото влияние, което растителният дух упражнява върху живота не само на растенията, но и на хората.
9. Магията на природата
Общото обяснение, до което стигнахме по отношение на тези и много други подобни церемонии, е, че те са, или отначало са били, магически ритуали, предназначени да осигурят възраждането на природата напролет. Средствата, възприети за постигане на тази цел, били подражание или индукция. Заблуден от своето невежество за истинските причини за нещата, първобитният човек вярвал, че за да предизвика големите природни явления, от които зависи животът му, е необходимо само да ги наподоби и незабавно, по тайна индукция или мистично влияние малкото представление, което е разиграл на горската полянка или в планинската долчинка, на пустинната равнина или обруления морски бряг, ще се подеме и повтори от по-могъщите актьори на далеч по-голямата сцена. Представял си, че като се пъчи, облечен в листа и цветя, помага на голямата земя да се облече и като разиграва смъртта и погребването на зимата, прогонва мрачния сезон и проправя пътя на завръщащата се пролет. И ако ни е трудно дори да си представим подобна степен на развитие на мисълта, която прави възможни такива разсъждения, ние може би по-лесно ще разберем тревогата на дивака, когато, вече успял да издигне мислите си над задоволяването на най-непосредствените си нужди, той е започнал да мисли и за причините за нещата, за това, дали ще продължават да действуват силите, които сега наричаме природен закон. За нас схващането за еднаквостта и системността, с които следват тези величествени космически явления е така привично, та не намираме особени основания да се боим, че причините, които предизвикват такива следствия, ще престанат да действуват. Но тази увереност в природната стабилност е породена от опита, натрупан с по-широки наблюдения и дълга традиция, докато дивакът с неговата тясна сфера на наблюдения и кратка традиция не е имал точно тези елементи от опита, които единствено биха го успокоили при непрекъснато променящите се и често застрашителни природни явления. Затова нищо чудно, че той изпада в паника от затъмнения и смята, че слънцето или луната положително ще загинат, ако не вдигне шум и не изстреля стреличките си нагоре в защита на светилата от чудовището, което се готви да ги погълне. Нищо чудно, че изпада в ужас, когато нощната, тъмнина внезапно се озари от проблясването на метеор или когато целият небесен свод се освети с непостоянната светлина на северното сияние. Дивакът е гледал с опасение дори на явленията, които се повтарят непрекъснато, на определени и еднакви интервали, преди да осъзнае системността, с която те се повтарят. Доколко той по-бързо или по-бавно осъзнава подобни периодични или циклични промени в природата, ще зависи до голяма степен от продължителността на даден цикъл. Например навсякъде освен зад полярния кръг денонощният цикъл е кратък и затова толкова чест, че хората скоро престанали да се безпокоят сериозно дали ще се повтарят дните, макар, както вече видяхме, древните египтяни ежедневно да правели заклинания, за да доведат отново, сутрин от изток, огромното кълбо, което е потънало вечерта в аления запад. Но годишните сезони са нещо съвсем различно. За всеки човек годината е продължителен период, като се има пред вид, че и в. най-добрия случай нашите години не са чак толкова много. Какво странно, ако за първобитния човек, с неговата къса памет и несъвършени средства за отбелязване хода на времето една година да е била така дълга, че изобщо да не е успявал да я осъзнае като цикъл и да е наблюдавал променящия се вид на земята и небето с неспирно удивление, ту зарадван, ту разтревожен, понякога приповдигнат, понякога смазан, в съответствие с променящата се светлина и топлина, растителен и животински свят, които допринасяли за задоволяването на неговите нужди или застрашавали самото му съществуване. Можел ли е той да бъде спокоен, когато наесен студеният повей на вятъра носел из гората сбръчканите листа и погледнел ли нагоре, виждал само голите клони и да бъде сигурен, че те отново ще се покрият със зеленина? Можел ли е да очаква, след като ден след ден слънцето потъвало все по-ниско на небето, че светилото отново някога ще премине по своя небесен път? Дори намаляващата луна, чийто блед сърп се появявал всяка нощ все по-тънък и по-тънък на източния хоризонт, вероятно го е плашел да не би, когато напълно изчезне, повече да няма луни.