Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Изведнъж я осени, че поведението му досега няма нищо общо с „кроткия като мишка“. Изобщо не беше си го и помислял. Просто си беше играл с нея! Ако не беше толкова изплашена, щеше да иде при него и да му скъса ушите.
— Доста е златото — каза Ранд. Изглеждаше отпуснат, лицето му бе грейнало в усмивка. — Злато винаги може да ми потрябва. — Егвийн примигна. Прозвуча почти алчно!
Койрен му отговори също с усмивка, този път изпълнена с нескрито и самоуверено задоволство.
— Амирлинския трон е щедра. Когато дойдете в Бялата кула…
— Когато дойда в Кулата… — прекъсна я Ранд, сякаш разсъждаваше на глас. — Да, с нетърпение чакам деня, в който ще бъда в Кулата. — Той се наведе напред и разлюля скиптъра. — Но ще отнеме известно време, нали разбирате. Първо трябва да изпълня някои свои ангажименти тук… и на някои други места.
Устните на Койрен за миг се свиха. Гласът й обаче си остана спокоен както винаги.
— Ние, разбира се, нямаме нищо против да си отдъхнем няколко дни преди да поемем обратно за Тар Валон. Междувременно, бих ли могла да ви предложа една от нас да остане тук, за да ви предлага съветите си, ако пожелаете? Ние, разбира се, научихме за тъжната кончина на Моарейн. Себе си не мога да предложа, но Несюне или Галина ще приемат на драго сърце.
Ранд изгледа намръщено споменатите две и Егвийн затаи дъх. Като че ли отново слушаше нещо, или се вслушваше да го чуе. На свой ред, Несюне го изгледа също така открито, както той нея. Пръстите на Галина несъзнателно заприглаждаха полите й.
— Не — каза най-сетне той. — Може да не е безопасно. Не бих искал някоя от вас да я прониже случайно някое копие между ребрата. — Койрен отвори уста, но той продължи: — Заради собствената ви сигурност, никоя от вас не бива да се приближава на повече от една миля от мен без разрешение. И на същото разстояние от палата. Ще разберете, когато бъда готов да тръгна с вас. Обещавам ви. — И рязко се изправи. Върху подиума изглеждаше толкова висок, че Айез Седай трябваше да извият вратове, и беше повече от явно, че това не им се хареса, също както и забраните му. — Сега ви разрешавам да се върнете да си починете. Колкото по-бързо се погрижа за някои неща, толкова по-бързо ще мога да тръгна за Кулата. Ще ви известя кога ще мога да ви приема пак.
Никак не бяха доволни, че така внезапно ги подканиха да напуснат — Айез Седай бяха тези, които решаваха кога завършва една аудиенция — но нямаха избор.
Докато се обръщаха да си тръгват, Ранд отново заговори, някак небрежно.
— Забравих да попитам. Как е Алвиарин?
— Добре е. — Устата на Галина за миг увисна и очите й се разшириха. Изглеждаше смаяна, че е проговорила.
Койрен се поколеба дали да не каже нещо, но Ранд стоеше и ги гледаше, и само дето не потропваше от нетърпение.
Когато си излязоха, Егвийн закрача към него и почти викна:
— Що за игра играеш, Ранд ал-Тор? — Отражението й, мернало се в огледалата, я подсети, че е преминала през вътъка му на сайдин. Не бе усетила кога и как го е направила.
— Тя е с Алвиарин — каза той замислено. — Галина. Бас държа.
— И не само ще си загубиш петака, ами и ще сбъркаш — изсумтя тя. — Галина е толкова Червена, че няма накъде.
— Защото не ме харесва ли? — Сега гледаше в нея и тя почти съжали, че е така. — Защото я е страх от мен? — Нито гримасничеше, нито беше ядосан, нито дори я гледаше с кой знае каква твърдост, но сякаш знаеше неща, които тя не знаеше. Мразеше го това. Усмивката му се появи така бързо, че Егвийн примигна. — Егвийн, наистина ли очакваш да повярвам, че можеш да познаеш Аджата на една жена само по лицето й?
— Не, но…
— Както и да е, дори Червените може би най-накрая ще ме последват. Те знаят Пророчествата не по-зле от всички други. „Неопетнената кула се разбива и коленичи пред забравения знак.“ Написано преди да я е имало Кулата, но какво друго може да значи „неопетнената кула“? А забравеният знак? Моето знаме, Егвийн, с древния символ на Айез Седай.
— Да те изгори дано, Ранд ал-Тор! Светлината да те изгори дано! Не би могъл да се каниш да тръгнеш с тях. Не можеш да тръгнеш с тях. Не можеш!
Той й се ухили. Ухили й се!
— Не направих ли точно това, което искаше?
Тя сви възмутено устни. Не стига че се бе досетил, но да й го хвърли така в лицето… Чисто грубиянство.
— Ранд, моля те, чуй ме. Елайда…
— Въпросът сега е как да се върнеш при шатрите, без да разберат, че си била тук. Сигурно имат очи и уши в палата.