Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 211 212 213 214 215 216 217 218 219 ... 227
Перейти на страницу:

Когато по време на представлението графът се смесил със зрителите, Дики решил, че щастието най-сетне му се е усмихнало, но Тресилиан го изпреварил тъкмо в момента, когато вече се канел да заговори с Лестър. Понеже слухът му е не по-малко остър от ума, момчето разбрало, че се уговарят да се срещнат в градината, и решило да ги проследи с надеждата, че там ще издебне удобен момент, за да предаде писмото на Лестър. Междувременно сред слугите се разпространявали най-невероятни слухове и той започнал да се безпокои сериозно за съдбата на горката жена. За нещастие през нощта Дики изостанал малко от графа и когато стигнал до аркадата, видял, че те вече се бият; върнал се обратно и вдигнал тревога сред стражата, убеден вече напълно, че тази кървава схватка е пряка последица от неговата постъпка. Притаен до една колона, Дики чул как Лестър определил на Тресилиан втора среща по време на представлението на гражданите на Ковънтри. За своя голяма изненада той съзрял сред зрителите Уейланд — със силно изменена външност наистина, но не дотолкова, че да не бъде познат от стария си приятел. Те се измъкнали от тълпата и отишли настрана, за да се обяснят. Момчето признало вината си пред Уейланд, а ковачът му казал, че загрижеността за съдбата на младата дама го накарала да се върне в замъка, защото в едно съседно селце научил, че Варни и Ламборн, от които най-много се страхувал, през нощта напуснали Кенилуърт.

По време на разговора те видели как Лестър и Тресилиан се измъкнали от тълпата и ги последвали до мястото, където двамата се качили на конете. Момчето, което — както вече сме отбелязвали — можело да тича много бързо, се втурнало след тях; естествено не успяло да ги настигне, но все пак се явило навреме, за да спаси живота на Тресилиан. Момчето тъкмо успя да завърши разказа си, когато пристигнаха в замъка.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТА

На изток слънцето изгрява. Гони

предателските сенки на нощта.

И истината гони тъй лъжата.

СТАРА ПИЕСА

Като минаваше по моста, където до преди малко се разиграваше шумното представление, Тресилиан веднага забеляза, че през време на краткото му отсъствие настроението на хората се е променило рязко. Забавният бой бе завършил, но участниците в него, все още облечени с фантастичните си костюми, се бяха събрали на групи, разтревожени сякаш от някакви необикновени и страшни известия.

В двора видя същата картина — приближените и слугите на граф Лестър, събрани на отделни групи, си шепнеха тревожно и постоянно поглеждаха многозначително към прозорците на приемната зала.

Първият познат, когото срещна Тресилиан, бе сър Николас Блънт. Преди Тресилиан да успее да отвори уста, Блънт го заля с поток от думи:

— Боже мой, Тресилиан, ти наистина приличаш повече на селяк, отколкото на придворен, изобщо не умееш да се държиш като човек от свитата на нейно величество. Търсиха те, чакаха те, викаха те — явно не могат без теб — и ти най-сетне се явяваш с някакво недоносче на седлото. Човек може да си помисли, че си станал бавачка на това дяволче и сега се връщаш от разходка.

— Какво има? — попита Тресилиан, пусна момчето, което полетя като перо към земята, и сам слезе от коня.

— Никой не знае — отвърна Блънт. — Не можах да подуша нищо, а моят нос не е по-лош от носа на който и да е придворен. Лорд Лестър профуча по моста, без да гледа къде минава, поиска аудиенция от кралицата и досега те са все още там — заключили са се с Бърли и Уолсингам, викаха те и теб, изглежда, мирише на измяна или на нещо още по-лошо, но никой не знае какво точно.

1 ... 211 212 213 214 215 216 217 218 219 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)