Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
Вий явно милозлива сте, а той
дарява с благослова си такива
създания. За да ви уверя,
че искрено говоря и че горе
отчетени са вашите достойнства,
аз моля да приемете привета
на негово величество и с него
честта да се наричате от днес
маркиза Пембрук; към която титла
високата му милост ви прибавя
хиляда фунта ежегодна рента
от себе си.
АНА
Не зная с какво мога
да му докажа своето покорство.
Това, което имам, е по-малко
от нищото. Със нищо осветени
не са молитвите ми, нищо няма
и в мойте пожелания, които
са само думи, но освен тез бедни
слова и пожелания аз нямам
богатства други. Моля ваша милост
да отнесете моето покорство
на руменееща от срам слугиня
до негово величество, комуто
желая власт и здраве.
ЛОРД-КАМЕРХЕРЪТ
Драга лейди,
щастлив ще съм да затвърдя у краля
високото му мнение за вас…
Настрани.
Добре я виждам: чар и добродетел
така чудесно са споени в нея,
че са пленили краля ни! Кой знае,
от нея може би ще се получи
брилянт, от който някой ден тоз остров
ще засияе цял254!… Прекрасна лейди,
ще съобщя на нашия владетел,
че съм беседвал с вас.
АНА
Благодаря ви.
Лорд-камерхерът излиза.
ДАМАТА
На, ето! Така стават! Да се чудиш!
Шестнадесет години прося в двора
и все съм тъй, с протегната ръка:
ту „много рано“, ту пък „много късно“,
все не улучвам сгодния момент
да си издействам нещо. А пък вие,
от вчера тук, със жълта човка още —
ах, кой ме насади на таз Фортуна! —
преди да сте отворили уста,
и ви нахраниха!
АНА
И аз се чудя!
ДАМАТА
Как няма! И какъв му е вкусът?
На бас се ловя, че не е горчиво!
А имаше една придворна дама,
която не желаеше да става
кралица срещу всичките богатства
на Индия! Дали ви е позната?
АНА
Не се шегувайте!
ДАМАТА
Да бях на вас,
бих литнала в небето по-високо
от чучулигите! Маркиза Пембрук!
Хиляда фунта рента! Само тъй
от уважение, без нищо друго
срещу това? И ще последват още:
на почестите шлейфът е по-дълъг
от предницата им. Сега изглежда
ще издържите титлата „дукеса“,
по-силна май се чувствате.
АНА
Госпожо,
правете си забава, но недейте
намесва мене! Жива да не съм,
ако таз вест вълнува мойта кръв
ей толкова! Когато си представя
какво ще следва!… Нашата кралица
е безутешна, а пък ние двете
забравихме за нея! И ви моля,
недейте й разказва за нещата,
които чухте тук.
ДАМАТА
И таз добра!
Излизат.
Четвърта сцена
Зала в манастира „Блакфрайърс“.
Звуци на тръби и рогове. Влизат двама Пристави с къси сребърни жезли; след тях двама Писари с тоги на доктори по право; след тях — сам — Кентърбърийският архиепископ, след него — Линкънският, Илийският, Рочестърският и Сент-Асафският епископи и след тях — на известно разстояние — Благородник, носещ торбата с канцлерския печат и шапката на кардинала; след него двама Свещеници със сребърни кръстове; след тях — Грифит, гологлав и придружен от Сержант, носещ сребърен боздуган; след тях — двама Благородници, носещи два сребърни стълба; след тях, един до друг, Уулзи и Кампейус, следвани от други двама Благородници, носещи меч и боздуган.
Влиза Кралят. Той сяда под кралския балдахин. Двамата кардинали заемат съдийските кресла в подножието на трона. Влиза Кралица Катерина и сяда на разстояние от краля. Епископите заемат места от двете страни на съда. Под тях сядат писарите, зад тях — благородниците. Останалите от свитите се нареждат в двата края на сцената.
254
„… брилянт, от който… засияе цял!“ — намек за кралица Елизабет I, която именно била дъщеря на Хенри VIII и Ана Болийн.