Том 6 (Исторически драми) [bg]

от себе си отхвърляте ме вие

и ме лишавате от свойта милост?

Бог вижда, винаги съм ви била

съпруга вярна, скромна и послушна,

готова винаги да се нагажда

към волята ви, винаги във страх,

че може с нещо да ви досади,

следяща израза ви постоянно,

ту весела, ту тъжна според туй,

как бяхте вий настроен. Ах, кога,

в кой ден, в кой час било е да съм влязла

в противоречие със вашта воля;

тя моя да не стане? И кого

от вашите приятели не съм

посрещнала с любов дори когато

е бил противник мой? С кого от мойте

приятели, навлякъл си гнева ви,

съм продължила да дружа — къде ти! —

не съм го отстранила незабавно

от себе си? Спомнете си, кралю,

че все тъй предано съм ви съпруга

от двадесет години и че Бог

благослови ме при това със много

деца от вас! За цялото туй време

ако посочите ми — но с подкрепа

на доказателства! — едничко нещо,

засягащо честта ми, верността ми

към брачната ни връзка, почитта ми

към святата ви личност, нека бъда

отритната от вашата нога

във Божието име, нека всички

врати пред мен се хлопнат със погнуса

и нека най-безжалостният съд

ме съди като грешница! Кралю,

спомнете си, че вашият баща

бе считан крал благоразумен, мъдър,

със рядко здравомислие; а моят —

крал Фердинанд Испански — беше също

прославян като най-сияен ум

сред многото крале, които помни

страната му от дълъг низ години.

Не можете отрече, че те сбраха

на времето съвет от мъдри хора —

за да обсъди брака ни, и той

призна го за законен. Затова

аз моля, сир, да ми дадете време

да бъда посъветвана от свойте

приятели в Испания, които

ще моля за напътствие веднага.

Ако ли не, във Божието име,

по вашему да бъде!