Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Дини скришом помаха на Гаред, докато слизаше от подиума, но също както при намигването на Карийн, младият барон не даде признаци, че я е забелязал. Той не отместваше поглед от вратата в очакване на нещо обещаващо.
Роджър свиреше мелодия след мелодия, но нито една от жените не развълнува Гаред.
– Госпожица Емилия Лакьор, дъщеря на Албер Лакьор от Търговския хълм.
За миг Гаред остана неподвижен, но после се напрегна и се наведе напред.
Роджър погледна към вратата. Трябваше да се досети. Всичките момичета на Джеса си избираха „сценични“ имена, докато работеха, а след дипломирането си се връщаха в обществото с рождените си имена.
Това беше Росал.
Гаред я наблюдаваше напрегнато, докато тя се носеше по пътеката, макар Роджър да не беше съвсем сигурен дали това беше погледът на ловец, или на плячка.
От този момент баронът имаше очи само за нея и дори не обърна внимание на последните няколко жени, с изключение на момента, в който минаваха пред него на сцената. За щастие, не бяха много, но голяма част от тълпата вече беше отгатнала причината за разсеяността на Гаред, сочеха Емилия и си шушукаха.
Роджър въздъхна. В залата присъстваха всички важни личности, включително онези, които най-вероятно бяха посещавали кралския бордей през последните осемнайсет месеца. Емилия беше променила прическата си и беше избрала скромна рокля, доста по-различна от онова, което носеше при Джеса, но рано или късно, някой щеше да я разпознае.
Лийша беше дошла сама на бала. Беше направила всичко възможно, за да накара Уонда да облече рокля за събитието, но накрая момичето се разпищя и съдра последната дреха от тялото си. Лийша си помисли, че шивачката ще получи сърдечен удар.
– Това не съм аз – каза Уонда. – Обичам те, господарке. Готова съм да посрещна с тялото си сто стрели заради теб. Но докато съм жива, нито ти, нито всички демони от Ядрото не можете да ме накарате да облека още една проклета рокля.
Какво ѝ оставаше на Лийша, освен да се извини? Сега Уонда стоеше до стената заедно с останалите телохранители. Беше си отрязала косата и я беше зализала назад, показвайки гордо назъбените линии, които демонските нокти бяха издялали върху лицето ѝ.
Лийша се усмихна. Това все пак беше някакво начало. Трябваше да благодари на Джеса. Думите ѝ бяха успели да докоснат момичето по начин, по който Лийша не беше успяла.
Гостите ахнаха и тя вдигна глава, за да види как Гаред скача от подиума, пренебрегвайки стъпалата, с лекотата, с която друг мъж би скочил от табуретка. Гостите, изненадани от неспазването на формалностите, се поколебаха, но после се втурнаха да го поздравяват.
Но колебливостта им му осигури необходимото време да профучи покрай тях и с бързи крачки да се запъти към дъното на залата, където стоеше Емилия със своите родители. Кралските особи и благородниците останаха с отворени уста заради пренебрежителното му отношение, и Албер Лакьор го забеляза, макар че Гаред не им обърна никакво внимание. Той потрепна нервно, докато баронът стискаше ръката му, но майката на Емилия, също голяма красавица, грееше от гордост.
Гаред беше обикновен човек. Прям. Понякога не беше лошо да се напомня на кралските особи, че не всичко е игра на тайни със скрити карти.
Някога Лийша беше обещана на Гаред, но сега той беше станал много по-добър човек, макар че беше спал с майка ѝ. Част от нея искаше да го предупреди за избора му. Емилия беше неискрена и обичаше да командва. Но същата беше и Илона. И самата Лийша, ако трябваше да бъде честна със себе си. Може би точно това търсеше Гаред в една жена.
Емилия беше застрашена от скандал, но не повече от самия Гаред, макар и той да не го знаеше. Ако Илона родеше гигантско бебе, нямаше да мине много време, преди някой да се усети. Дори самият Гаред не беше толкова глупав, че да го пропусне.
– Бих дал всичко, за да разбера какви мисли се въртят в тази твоя глава – разнесе се мъжки глас зад гърба ѝ.
Лийша се сепна; толкова беше погълната от мислите си, че не забеляза кога се беше появил Тамос. Но отдавна се молеше за този момент и беше готова. Стисна здраво емоциите си в юмрук и ги напъха в дълбока тъмна дупка, след което се обърна и приклекна в елегантен реверанс.
Колкото и безжалостно да се бе държала Уонда с шивачката, Лийша беше още по-зле. Тя прегледа всеки шев и гънка по копринената си рокля, ушита така, че да скрива порасналия ѝ корем в сянката на едрия бюст, който дори жените не можеха да пренебрегнат.