Каменният кръг [bg]

— При липсата на по-подходящ — отвърна и се усмихна.

Той беше дошъл от лоното на семейство и близки, от сила, която го бе поддържала седем години, за да открие безнадеждност и самота, които можели да убият човек по-бързо от влагата, мръсотията и болестите в затвора.

И така, той събрал останките от Калоден и те станали неговото семейство, за да оцелеят заедно сред камъните на Ардсмюир. С думи, чар и убеждение, дори понякога със сила, когато се налагало, той ги накарал да се съюзят, за да се изправят като един пред мъчителите си, да забравят клановите раздори и съперничества и се превърнал в техен вожд.

— Те бяха моите хора — каза той. — И това ме поддържаше жив. — Но после започнал да ги губи, един по един — били разделени и изпратени в робство в чужда земя. А той не можел да ги спаси.

— Направил си всичко по силите си. Но това е вече минало — казах тихо.

Лежахме в прегръдките си и мълчахме дълго, оставяхме тихите шумове на къщата да ни обливат. Те бяха съвсем различни от шумовете в оживения бардак — тихите проскърцвания и въздишки говореха за дом и сигурност. За първи път бяхме наистина сами, далеч от опасност и разсейване.

Сега имахме време. Време да чуя останалата част от историята за златото, да чуя какво бе сторил с него, да разбера какво се е случило с мъжете от Ардсмюир, да разсъждаваме за пожара в печатницата, за едноокия моряк, за срещата с митничарите на Негово Величество на брега до Арброут, да решим какво да сторим по-нататък. И тъй като имахме време, никой не говореше за това сега.

И последният торф в огнището се разпадна, жаравата засъска червена в студа. Аз се сгуших по-близо до Джейми и зарових лице в шията му. Миришеше на трева и на пот, и леко на бренди.

Той също се раздвижи и ме притисна към себе си.

— Какво, пак ли? — попитах смаяна. — Ама мъжете на твоята възраст не би трябвало да се възстановяват толкова бързо.

Той ухапа леко меката част на ухото ми.

— Е, и ти го правиш, сасенак. А си по-стара от мен.

— Това е друго — казах, като ахнах леко, когато се претърколи над мен и раменете му закриха звездната светлина от прозореца. — Аз съм жена.

— Ако не беше жена, сасенак — увери ме той, като се зае за работа. — Нямаше да го правя. Тихо сега.