Каменният кръг [bg]

Джейми усети студа от завръщането ми и се обърна инстинктивно към мен. Прегърна ме и се притисна към гърба ми. Сънливо потърка лице в рамото ми.

— Добре ли спа, сасенак? — промърмори.

— Не съм спала по-добре — уверих го и сврях замръзналия си задник в топлата извивка на бедрата му. — А ти?

— Аха — отвърна с блажен стон. — Сънувах като луд.

— Какво?

— Предимно голи жени — отвърна и леко захапа рамото ми. — И храна. — Стомахът му изкъркори тихо. Миризмата на бисквити и пържен бекон, която се носеше във въздуха, не можеше да се сбърка.

— Стига да не сбъркаш двете неща — казах аз и отместих рамото си.

— Мога да различа сладка женичка от осолена шунка, нищо че си приличат. — Той ме стисна за задника и ме накара да изпискам и да го изритам в пищялите.

— Звяр!

— О, звяр, значи, тъй ли? — засмя се той. — Е, тогава… — Заръмжа гърлено и се гмурна под завивката, където продължи да хапе вътрешната страна на бедрата ми, като не обръщаше внимание на пискането ми и на ритниците по гърба и раменете му. Завивката се плъзна на пода и разкри рошавата му коса, пръсната по бедрата ми.

— Май че няма голяма разлика, като се замисля — рече той и вдигна глава, за да поеме дъх. Притисна бедрата ми към дюшека и ми се ухили, червената му коса стърчеше като бодли на таралеж. — Наистина си малко солена, ела да опиташ. Ама какво…

В този миг вратата се отвори внезапно и се блъсна в стената. Стреснати, ние се обърнахме натам. На прага стоеше младо момиче, което никога не бях виждала. Вероятно на петнайсет или шестнайсет години, с дълга руса коса и големи сини очи. Очите станаха още по-големи и се изпълниха с ужас, когато се втренчи в мен. Погледът ѝ плъзна бавно от разрошената ми коса към голите гърди и по извивките на тялото ми, докато не стигна до Джейми, който се беше проснал между бедрата ми, пребледнял от шок.

— Татко! — извика тя в пълен потрес. — Коя е тази жена?