![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Истина е! — Тя се извърна към Джейми, стиснала юмруци пред наметалото си. — Истина е! Това е вещицата сасенак! Как можа да ми го причиниш, Джейми Фрейзър?
— Мълчи, Лери! — сопна се той. — Нищо не съм ти причинил!
Седнах до стената, стисках завивката до гърдите си и ги гледах. Едва когато изрече името ѝ, я познах. Преди двайсет години Лери Макензи беше стройна шестнайсетгодишна девойка с розова кожа, коса като лунни лъчи и силна — несподелена — страст към Джейми Фрейзър. Явно само някои неща се бяха променили.
Тя вече наближаваше четирийсет и не беше стройна, а доста напълняла. Кожата ѝ още бе светла, но загрубяла и опъната върху дебелите бузи, сега зачервени от гняв. Кичури от пепелявата ѝ коса стърчаха от бялата забрадка. Бледосивите очи бяха същите обаче — обърнаха се към мен със същата омраза, както преди много време.
— Той е мой! — изсъска тя. И тропна с крак. — Връщай се в ада, откъдето си изпълзяла, и ми го остави! Махай се!
Тъй като не помръднах, тя се огледа диво в търсене на някакво оръжие. Зърна каната със синята ивица, грабна я и замахна да я хвърли по мен. Джейми я издърпа от ръката ѝ, сложи я на бюрото и после стисна Лери за ръката така силно, че тя изписка.
Обърна я и я блъсна грубо към вратата.
— Слизай долу. Ще говорим след малко, Лери.
— Ще говорим ли? Ще говорим, тъй ли! — извика тя с разкривено лице, замахна със свободната си ръка и раздра лицето му от окото до брадичката.
Той изсумтя, сграбчи я за китката и я повлече към вратата. После я бутна в коридора, затръшна вратата и завъртя ключа.
Когато се обърна към мен, вече седях на ръба на леглото и с треперещи ръце се опитвах да си обуя чорапите.
— Мога да обясня, Клеър.
— Н-не мисля. — Устните ми бяха сковани, както и цялото ми тяло, и беше трудно да говоря. Взирах се в краката си, докато безуспешно се опитвах да завържа жартиерите.
— Чуй ме! — каза той силно и удари с юмрук по масата така, че подскочих. Вдигнах глава и го видях да се извисява над мен. Червената му коса бе спусната по раменете, лицето неизбръснато, гърдите голи, пресните следи от ноктите на Лери се спускаха по бузата му, приличаше на викинг. Извърнах се да намеря ризата си.
Тя беше сред завивките и аз започнах да ровя из тях. Някой започна да удря по вратата, да вика и да пищи, и това привлече и други обитатели на къщата.
— Най-добре върви се разбери с дъщеря си — казах аз, докато обличах ризата.
— Тя не ми е дъщеря!
— Така ли? — Главата ми се появи от отвора и аз вдигнах лице, за да го погледна. — Сигурно не си и женен за Лери, така ли?
— Женен съм за теб, по дяволите! — изрева той, като пак удари по масата.
— Не мисля. — Беше много студено. Скованите ми пръсти не успяваха да завържат корсета. Оставих го така и се изправих да намеря роклята си, която бе някъде в другия край на стаята — зад Джейми.
— Трябва ми роклята.
— Няма да ходиш никъде, сасенак. Не и преди да…
— Не ме наричай така! — изпищях аз, изненадвайки и двама ни. Той се втренчи в мен за миг и кимна.
— Добре — каза тихо. Погледна към вратата, която се тресеше под ударите. Пое дълбоко дъх и изправи рамене. — Ще ида да се оправя с това. После ще поговорим. Стой тук, сас… Клеър. — Взе си ризата и я облече. Отключи вратата, излезе във внезапно притихналия коридор и я затвори след себе си.
Успях да си намеря роклята, после се свлякох на леглото и се разтреперих, зелената вълна беше смачкана на коленете ми.
Не можех да мисля нормално. Умът ми се въртеше в кръгчета около основния факт; той беше женен. Женен за Лери! И имаше семейство. И все пак беше плакал за Бриана.
— О, Бри! — казах на глас. — О, Господи, Бри! — Разплаках се… отчасти от шока и отчасти при мисълта за Бриана. Нямаше логика, но сякаш това откритие бе предателство не само към мен, но и към нея… или към Лери.
Мисълта за Лери превърна шока и мъката в гняв. Затърках бясно лицето си със зелената вълна и кожата ми се зачерви.
Проклет да е! Как смее? Ако се беше оженил отново, защото ме е мислил за мъртва, това е едно. Почти го бях очаквала, страхувах се от това. Но да се ожени за жената — за онази гадна малка кучка, която се опита да ме убие в замъка Леох… Но той сигурно не знае това, прошепна гласът на разума в главата ми.
— Е, да го е знаел! — казах. — Да върви по дяволите, как е могъл? — Сълзите се стичаха по лицето ми, пламнало от загубата и гнева, носът ми също течеше. Посегнах за кърпичка, не намерих и си издухах носа в края на чаршафа.