Каменният кръг [bg]

Треперех. Огънят пак беше угаснал и от прозореца влизаше ледено течение. Смразяваше ме до кости въпреки дрехите.

Изгубих малко време в търсене на наметалото, докато не си спомних, че е долу: бях го оставила в салона. Прокарах пръсти през косата си, но бях твърде разстроена, за да търся гребен. Кичурите ми пращяха от електричество заради вълнената рокля, която бях облякла през главата, и аз ядосано отмятах разхвърчалите се по лицето ми косми.

Готово. Поне по-готова нямаше да стана. Спрях за миг да се огледам и тогава чух стъпки по стълбата.

Не бързи и леки като предишните. А по-тежки и бавни, решителни. Знаех, че идва Джейми — и че не изгаря от нетърпение да ме види.

Добре. Не и аз не исках да го виждам. По-добре да си тръгна веднага, без да говорим. Какво имаше да се говори?

Отстъпих несъзнателно, щом вратата се отвори, докато не стигнах до леглото. Изгубих равновесие и седнах. Джейми спря на прага и ме загледа.

Беше се избръснал. Първо това забелязах. Също като Младия Иън предишния ден, се беше избръснал набързо, беше се сресал и почистил, преди да се изправи пред проблемите. Като че ли разбра какво си мисля; призрак на усмивка мина по лицето му и той потърка прясно избръснатата си брадичка.

— Мислиш ли, че ще помогне?

Преглътнах, облизах сухите си устни, но не отговорих. Той въздъхна и си отговори сам:

— Май че няма. — Влезе в стаята и затвори вратата. Постоя така за миг, после тръгна към леглото и протегна ръка към мен. — Клеър…

— Не ме докосвай! — Скочих веднага и заотстъпвах в кръг към вратата. Той отпусна ръка, но застана пред мен, за да ми препречи пътя.

— Няма ли да ми позволиш да обясня?

— Като че ли е малко късно за това — казах аз, надявах се с презрителен и студен тон. За нещастие гласът ми потрепна.

Той затвори вратата зад себе си.

— Никога не си била неразумна — рече тихо.

— Не ми казвай каква съм била! — Сълзите бяха на път да се излеят и аз прехапах устна, за да ги сдържа.

— Добре. — Лицето му беше много бледо, драскотините от Лери се спускаха като три яркочервени линии по бузата му.

— Не живея с нея — каза той. — Тя и момичетата живеят в Балриган, близо до Брох Морда. — Гледаше ме напрегнато, но не каза нищо. Сви леко рамене, намествайки ризата на раменете си, и продължи: — Това беше голяма грешка… бракът ни.

— При две деца? Доста време ти е отнело да го осъзнаеш, нали? — избухнах аз.

Той стисна устни.

— Момичетата не са от мен; Лери беше вдовица с две деца, когато се ожених за нея.

— О… — Не виждах голяма разлика, но все пак усетих леко облекчение, заради Бриана. Поне тя беше единственото дете в сърцето на Джейми…

— Не съм живял с тях от известно време; живея в Единбург и им изпращам пари, но…