Каменният кръг [bg]

От основата на кулата на Елън до третия остров имало не повече от четвърт миля разстояние. Джейми се съблякъл, прекръстил се и като предал душата си на грижите на майка си, се гмурнал във вълните.

Напредвал бавно от скалата, като се мятал и давел, когато вълните блъскали главата му. Джейми бе отраснал навътре в сушата и бе плувал само в кротките езера и вирове на планинските потоци.

Заслепен от солта и оглушен от рева на прибоя, той се борил с вълните сякаш с часове, после се издигнал над повърхността за въздух и видял сушата да се издига над него — но не отзад, както си мислел, а вдясно.

— Имаше отлив и аз се носех с него — каза той. — Казах си: „Това беше, свършено е с мен“, защото знаех, че никога няма да мога да се върна обратно. Не бях ял нищо от два дни и нямах вече сили.

Тогава спрял да плува и просто се отпуснал по гръб, като се предал на прегръдката на морето. Замаян от глад и от умора, той затворил очи срещу светлината и потърсил в ума си думите от старата келтска молитва срещу удавяне.

Той замълча и това продължи толкова дълго, че се запитах дали не е станало нещо. Накрая пое дъх и рече срамежливо:

— Сигурно ще ме помислиш за луд, сасенак. Не съм казвал на никого за това… дори на Джени. Но… чух мама да ме вика насред молитвата. — Сви смутено рамене. — Може би защото мислех за нея, когато започнах да плувам — рече той. — И все пак… — Замълча, докато не докоснах лицето му.

— Какво ти каза? — попитах тихо.

— Каза: „Ела при мен, Джейми — ела при мен, момче!“ — Той си пое дълбоко дъх и го изпусна бавно. — Чувах я съвсем ясно, но не можех да видя нищо; там нямаше никого, нямаше дори тюлени. Помислих си, че сигурно ме зове от Небесата — и бях толкова изморен, че нямах против да умра, но се преобърнах и заплувах по посока на гласа. Мислех си, че след десет замаха ще спра пак да си почина… или да потъна.

Но на осмия замах течението го подхванало.

— Сякаш някой ме издигна нагоре — каза той, звучеше изненадан при спомена. — Усетих го под мен и около мен; водата стана по-топла и ме понесе. Не беше нужно да правя нищо, освен леко да загребвам, за да задържа главата си на повърхността.

Силното течение свързвало сушата с островите и го отвело до третия остров, където вече лесно стигнал до скалите.

Островчето било малка буца гранит, осеяна с пукнатини и процепи като всички древни скали на Шотландия, и покрито с водорасли и изпражнения от тюлени, но той изпълзял на брега благодарен като корабокрушенец, който стига до суша с палми и бели пясъчни плажове. Паднал по лице на каменния шелф и останал да лежи там, полузамаян от изтощение.

— После усетих, че нещо се издига над мен, и ужасна миризма на умряла риба — каза той. — Надигнах се на колене и го видях — огромен тюлен, гладък и мокър, а черните му очи се взираха в мен, беше само на три крачки.

Макар че не беше нито рибар, нито моряк, Джейми бил чувал достатъчно истории колко опасни са тюлените самци, особено когато навлизаш в територията им. И като гледал отворената уста с остри и тънки зъби и големите гънки мазнина, опасващи огромното тяло, той не бил склонен да се съмнява в това.