Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Такава си представям според това, което си ми разказвал, че е била Тона, когато си бил малък.
– Разкошно е... Но прилича на изоставено село.
– Защото един ден ти порасна и го изостави. Виждаш ли? – Посочи пътя. – Тук се спъна и си ожули коленете.
– Обичам те.
– А аз теб повече.
Защо не ми каза за тази износена бременност, нали детето е най-важното нещо на света? Живо ли е детето ти? Починало ли е? Как се казваше? Родило ли се е действително? Момче ли беше, или момиче? Как изглеждаше? Знам, че имаш пълно право да не ми казваш всичко за живота си, но не бива да пазиш цялата болка само за себе си, бих искал да я споделиш с мен.
– Рсрсрсрсрсрср.
– Един момент – каза Адриа. – За рисунката: – Когато я довършиш, си запазвам половин час за съзерцание.
Когато отвори вратата на куриера, все още държеше празната чаша в ръка.
* * *
На вечеря отвориха бутилката, която им се стори най-скъпата от пратката на Макс. Шест бутилки, всички с червено вино, шест висококачествени вина, и шестте, описани в книжката, която самият Макс беше издал, със собствените му указания за дегустация. Книгата, луксозна, с много хубави снимки, беше нещо като самоучител „Научи се да дегустираш вино“, предназначен за небцето на припрения американски гурман.
– Трябва да го пиеш в чаша.
– С порон е по-забавно.
– Ако брат ти разбере, че пиеш вината му с порон...
– Добре. Но само за дегустацията. – Взе чашата. – Какво казва за него Макс?
Адриа, много сериозен, наля две чаши, хвана едната за крачето и се приготви да прочете тържествено текста; в съзнанието му се мярна споменът за училището, за случаите, когато поради разместване в програмата присъстваше на служба и виждаше как свещеникът горе на олтара, с подноса за причастието, чаши и потири, извършва тайнства, мърморейки на латински. И взе да се моли и изрече domina mea413, отлежалият приорат414 е комплексно и кадифено вино. С наситен аромат, който оставя дъх на карамфил, и с нотки на препечено, като се има предвид качеството на дъбовите бъчви, в които е зряло.
Даде знак на Сара и двамата отпиха от виното така, както Макс в деня, когато ги учеше да дегустират и накрая без малко да започнат да танцуват конга415 на масата в столовата.
– Усещаш ли нотката на препечено?
– Не, усещам движението по улица „Валенсия“.
– Абстрахирай се! – заповяда Адриа, като примлясна с език. – Аз... май усещам нещо като дъх на кокосов орех.
– Кокосов орех?
Защо не ми разкажеш тайните си, Сара? Какъв привкус оставя твоят живот със събитията, които не познавам? Привкус на трюфел или на къпина? Или привкус на дете, което не познавам? Но нали да имаш дете, е нещо естествено, желано от всички? Имаш ли нещо против живота?
Сякаш прочела мислите му, Сара каза виж, виж, виж, виж какво пише Макс: това вино приорат е мъжествено, комплексно, интензивно, мощно и добре структурирано.
– Тинтири-минтири.
– Като че ли говори за бик.
– Харесва ли ти, или не?
– Да. Но за мен е много силно. Ще трябва да го кръщавам.
– Горко ти. Макс ще те убие.
– Няма защо да знае.
– Аз мога да те издам.
– Mouchard, salaud.416
– Шегувам се.
Пихме, четохме поетичната проза, която Макс беше написал за американските купувачи на приорат, костерс дел сегре417, монтсантс418 и не си спомням още какви вина, и доста се понапихме, та оглушителният рев на един забързан мотор, вместо да ни възмути, ни накара да се превиваме от смях. Ти в края на краищата си пи с твоето поронче и кръсти виното, да прощава Макс, никога няма да кажа на брат ти. А аз нямах смелостта да те питам дали си имала дете, дали си била бременна. Да не би пък да си имала аборт? От кого е било детето? И тогава звънна проклетият телефон, който се появява в живота ми, когато никак не е нужно да звъни. Не съм бил достатъчно решителен, за да се лиша от него, но като се има предвид ефектът, без телефон животът ми би бил малко по-приемлив. Господи, колко съм замаян. Не, не, аз отивам. Да.
– Адриа.
– Макс?
– Да.
– Господи. Празнуваме с твоите вина! Кълна се, че Сара не пие с порона, чуваш ли? Започнахме с един приорат, мъжествен, мощен, комплексен и не знам още какъв, само дето трябва да го вкарваш с обувалка. Благодаря за подаръка, Макс.
– Адриа.
– Наистина е прекрасно.
– Татко почина.
– А книгата е чудна. И снимките, и текстът.
Адриа преглътна, все още със замътено съзнание, и попита какво каза? А Сара, ти винаги си нащрек, попита какво става?
– Татко почина, чуваш ли, Адриа?
– Боже мой!
Сара стана и се приближи до телефона. Казах й баща ти, Сара. И по телефона: веднага идваме, Макс.