Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Аз също. Всички са заедно под земята, ядат ги червеите и когато няма да има вече какво да ядат, ще им изгризат душата. – Грабна медальона от ръката му. – Ще купите ли най-сетне медальона или да вадя ножа?
В този момент камбаните на „Непорочно зачатие“ биха три часа призори и Адриа си помисли утре няма да мога да се държа на краката си.
Като песъчинка – драмата също започва с нещо безобидно, незначително. В случая бяха думите на Адриа, който на другия ден след пребиването с камъни, по време на вечерята, каза е, реши ли вече?
– Какво?
– Не, дали... Ами дали се връщаш вкъщи, или ще си търсиш пансион? Нали така.
– Ей, не се сърди. Само искам да знам дали... а?
– А защо се разбърза сега? – сряза ме ти, надменно, сухо, изцяло на страната на Бернат.
– Добре де, нищо не съм казал.
– Не се безпокойте. Утре си тръгвам.
Бернат погледна към Сара и каза много съм ви благодарен, че ме приехте тези няколко дена.
– Бернат, аз не исках...
– Утре след репетицията ще дойда да си прибера нещата. – Пресече жеста ми на извинение с ръка. – Прав си, беше време да си мръдна задника. – Усмихна ни се: – Застоях се.
– И какво ще правиш? Ще се върнеш ли вкъщи?
– Не знам. Тази нощ ще реша.
406 Следобедната молитва, извършвана след Зухр. – Б. пр.
* * *
Докато Бернат мислеше, на Адриа много му тежеше мълчанието на Сара, която си обличаше пижамата и си миеше зъбите. Доколкото си спомням, само веднъж преди това съм те виждал толкова сърдита. Ето защо потърсих убежище у Хораций. Легнал в леглото, четях Solvitur acris hiems grata vice veris et Favoni / trahuntque siccas machinae carinas407...
– Показа си рогата, а? – каза Сара с горчивина, когато влезе в спалнята.
...ac neque iam stabulis gaudet pecus aut arator igni408. Адриа вдигна поглед от одите и каза какво?
– Показа какъв си пред приятеля си.
– Защо?
– Ако ти е тооолкова близък...
– Понеже ми е тооолкова близък, винаги му казвам истината.
– Както и той, когато ти казва, че се възхищава от твоите знания и се гордее, като вижда как европейските университети те канят и името ти се утвърждава и...
– Бих се радвал да мога да кажа нещо такова за Бернат. За музикалната му дарба мога да го кажа, но той не ми обръща внимание.
Върна се към Хораций и прочете ac neque iam stabulis gaudet pecus aut arator igni / nec prata canis albicant pruinis409.
– Много добре. Прекрасно. Merveilleux.410
– А? – Адриа отново вдигна глава, като си мислеше nec prata canis albicant pruinis. Сара го гледаше ядосана. Понечи да каже нещо, но се въздържа и излезе от спалнята. Притвори вратата вбесена, но без да вдига шум. Ти беше дискретна дори когато се сърдеше. Освен този път. Адриа се загледа в притворената врата, без да съзнава напълно ставащото. Защото в главата му нахлуваше като буен порой, разгневен от дългото чакане, това dum gravis Cyclopum / Volcanus ardens visit officinas411.
– А? – попита Сара, като отвори вратата, без да пуска бравата.
– Нищо, извинявай. Мислех на глас.
Тя отново притвори вратата. Сигурно стоеше права от другата страна. Не обичаше да ходи из къщи по нощница, когато имаше чужди хора. Аз не знаех, че ти се колебаеше дали да останеш вярна на думата си, или да се нахвърлиш срещу мен. Реши да останеш вярна на думата си, влезе, легна си и каза лека нощ.
407 Отстъпва суровата зима пред меката пролет и Фавоний, / машините спускат корабите на вода (лат.). Тези и следващите стихове са от първата книга на Хорациевите „Оди“. – Б. пр.
408 Кошарата не привлича вече овцете, нито пък огънят – земеделеца (лат.). – Б. пр.
409 И ливадите не белеят от скреж. – Б. пр.
410 Чудесно (фр.). – Б. пр.
411 Докато огненият Вулкан посещава душните ковачници на Циклопите. – Б. пр.
* * *
За кого прибираш русите си коси с дискретно изящество?412 – абсурдно си помисли Адриа, като гледаше объркано своята Сара, обърнала се с гръб, сърдита за не знам какво, с черните си коси, разпуснати на плещите. С дискретно изящество. Не знаех какво да мисля и реших да затворя книгата с одите и да загася светлината. Дълго лежах с отворени очи.
На другия ден, когато Сара и Адриа се събудиха по обичайното време, нямаше и следа от Бернат, нито от цигулката и партитурите, нито от дрехите му. Само една бележка на кухненската маса, в която пишеше благодаря, скъпи приятели. Искрено благодаря. В стаята – употребените чаршафи, сгънати на леглото. Той си беше отишъл напълно и аз се почувствах много зле.
– Хау.
– Какво.
– Много се изложи, скъпи ми ловни другарю.
– Не съм искал мнението ти.
– Ама яко се изложи. Нали, Карсън?
Адриа чу само неприятния звук, когато храбрият шериф се изплю презрително на земята.
Странно, като разбра за бягството на Бернат, Сара не ме упрекна за нищо. Животът продължи своя ход. Но минаха години, докато успея да подредя мозайката.