Годината на Кобрата [bg]

— Да тръгваме! — изрева той и корабът се огласи от тропота на бягащи крака. Проследихме издигането на знамето с образа на Хор, пускането на въжетата и издуването на платното.

— Загубих добър човек, помощника си — прошепна капитанът. — Прав беше: пиратите помислиха, че сме търговски кораб в опасност. Това обаче, което ме интересува повече, е, защо толкова лесно се подведоха.

Накара да изнесат специалния му стол пред кабината — малък трон с извити крака с краища във формата на овнешки глави. После сложи яката си от златни и сребърни пчели, облече плетена роба и седна като един истински фараон, дошъл да възнесе правосъдие, докато обутите му в леки сандали крака почиваха върху малко столче във формата на готова за скок пантера. Доведоха вражеските офицери и аз застанах до него. Отначало само стояха и гледаха безизразно, после започнаха да се подиграват и да си шепнат на своя език, без да обръщат внимание на преводача. Изплюха се пред него, а един дори се обърна и се опита да се изпърди в лицето му. Капитанът нареди да го увесят за китката за една греда; разпориха стомаха му, а вътрешностите му увиснаха като намотано въже сред бликащата кръв. Затворникът започна да пищи, а вонята от тази ужасяваща гледка задави всички ни. Капитанът нареди да се подготви огън, после червата му бяха натопени в масло и запалени. Пленникът започна да се гърчи в агония от лазещите все по-нагоре пламъци.

Най-накрая го свалиха и го изхвърлиха през борда като чувал. Останалите пленници мигновено се съгласиха да говорят в замяна на бърза смърт. Признаха, че са от Пусам, северно от Ханаан, част от флотилията, която хетите бяха довели на юг. Пленили бяха галерата с вино и я бяха използвали като примамка за капана, в който сами бяха попаднали.

— Не са виждали египетски боен кораб преди, нито пък познават мощта му — обърна се към мен капитанът и се усмихна кисело. — Ние също познаваме морето. Изглежда, са патрулирали; ядрото на флотилията е все още далече на север и се събира като лято лешояди над тлъст труп. Лорд Маху — въздъхна той, — предполага се, че ти преговаряш с хетите, докато Божествения се готви за война. От мен да знаеш, хетите ще ти се усмихват мило, но тайно мислят да воюват.

— Попитай ги за жената и за мъжа, закован на мачтата — поисках аз. Преводачът го направи, но сви рамене.

— Господарю, нищо не знаят. Жената е била с египтянина, който е носел картуша на Божествения.

— Нещо друго?

Преводачът попита същото всички останали пленници, но те поклатиха глави: не заеха нищо, освен че са заловили египетски царски служител. Бяха го убили заедно с другите, но нямаха представа какво носи или защо е там.