Пазачът на фара [bg]

Явно по някакъв начин бе успяла да се погрижи за него насред мъглата на треската. По някакъв начин майчиният й инстинкт се бе оказал достатъчно силен. Облекчение се разля по тялото й и направи болката по-поносима. Ани се огледа. В леглото на Сам имаше бутилка вода, а по пода лежаха плодове, пакет бисквити и парче сирене. Въпреки всичко се бе погрижила той да има какво да яде и пие.

До матрака имаше кофа, а от нея се носеше миризма, от която й се догади. Изглежда, беше усетила, че състоянието й се влошава и бе сложила кофата там. Вероятно бе изпразнила в нея цялото съдържание на стомаха си.

Бавно опита да стане на крака. Не искаше да буди Сам и едва се въздържа да не изстене високо. Накрая успя да се изправи колебливо. Беше важно да пие течности и да се храни. Не беше гладна, но стомахът й къркореше силно в знак на протест срещу липсата на храна. Ани взе кофата, като избягваше да гледа вътре, докато я изнася от стаята. Бутна външната врата с рамо и потръпна, изненадана от студа. Набиращата сили лятна жега явно си бе взела почивка, докато Ани боледуваше.

Продължи надолу към кея и изпразни кофата в морето, извърнала главата настрани. Взе въже и го върза здраво за дръжката, след което се премести от другата страна на кея и потопи кофата във водата, за да я изплакне.

Духаше пронизващ вятър и на връщане Ани опита да се стопли, като разтриваше с ръце гърдите си. Цялото й тяло протестираше срещу физическото усилие и тя усети как потта се стича по кожата й. Погнусена смъкна всичките си дрехи и се изми прилично, преди да си сложи суха тениска и дрехи за джогинг. Направи си сандвич с треперещи ръце, наля си чаша сок и седна до кухненската маса. Храната придоби вкус едва след няколко хапки, но после успя да излапа още два сандвича. Усети как жизнените й сили бавно се пробуждат.

Отново вдигна ръчния си часовник, този път поглеждайки към малкото прозорче с датата. Направи бърза сметка наум и реши, че би трябвало да е вторник. Почти три дни, откакто беше легнала болна. Три безпаметни дни, изпълнени със сънища. Но какво точно бе сънувала? Опита да улови образите, които се рееха в главата й. Имаше един, който се повтаряше. Ани разтърси глава, но от движението отново й стана лошо. Отхапа от четвъртия си сандвич и коремът й отново се успокои. Жена. В сънищата й присъстваше някаква жена и нещо в лицето й привлече вниманието на Ани. Тя сбърчи чело. Нещо в тази жена й беше много познато. Знаеше, че я е виждала и преди, но не можеше да се сети къде.

Ани се изправи. Постепенно щеше да си спомни. Но едно усещане, породено от сънищата й, не я напускаше – жената изглеждаше толкова тъжна. Изпитвайки същата тъга, Ани тръгна към стаята, за да нагледа Сам.