Знакът на жрицата [bg]

Обърнах се. До вратата стояха две момичета, навярно към шестнайсет-седемнайсетгодишни, с бели забрадки и престилки, с които бяха закрили устните си. Аз грабнах ризата си и застанах така, че да покрия тялото си от кръста надолу. На какво се смееха? Аз ли не виждах добре или бе само заради голотата ми?

— Господарката каза, че ти е оставила храна в кухнята — рече едната от тях и пусна престилката, така че лицето й се откри. Предните й зъби леко стърчаха напред, но иначе беше много хубава. Аз обаче виждах, че смехът продължаваше да напира в нея.

— Благодаря — казах аз. — Веднага идвам.

— Ела, щом си готов… — отвърна ми тя. Двете момичета се спогледаха и се разтресоха от смях. Олекна ми, когато те най-накрая се прибраха вътре и затвориха вратата след себе си. Не можех да не сведа поглед надолу и да не се огледам. Наистина ли бях толкова смешен? Според мен изглеждах съвсем нормално. Бях все още леко кльощав, но раменете ми се бяха разширили през последните години. А що се отнася до останалото… Когато с Барутлията и Кини се къпехме заедно, никой не се смееше. Глупави момичета. Опитах се да ги забравя, но изведнъж осъзнах, че ми беше неудобно да вляза в кухнята на кръчмата само по вълнена жилетка без ръкави, както правех обикновено, когато ризата ми съхнеше. Изстисках ризата си колкото се може по-добре, но тя все още бе много мокра. Изведнъж осъзнах колко глупаво беше да обръщам внимание на две кокошки, след като бях дошъл в града, за да се бия с един мъж на живот и смърт. Оставих ризата да съхне и само по жилетка тръгнах да търся кухнята.

Кръчмарката ми даде купа месна супа и колкото хляб можех да погълна.

— Като свършиш с това, те чака халба бира — рече ми тя. — Но само една. После можеш да продължиш с вода.

— Благодаря, господарке — казах аз и започнах да духам супата. Тя беше толкова топла, че от нея се издигаше пара, имаше много месо и билки, а стомахът ми така къркореше, че не можех да я чакам да поизстине.

По-късно, докато се наслаждавах на халбата бира, попитах съвсем невинно:

— Дали господарката не знае как мога да намеря Ивайн Лаклан?

— Ивайн? Той живее горе, в крепостта, когато е в Баур Лаклан. Доста пътува. Защо питаш? За какво ти е?

Аз пийнах глътка бира и изтрих пяната от устата си.

— За нищо особено — отвърнах аз, без да вдигам поглед. — Нося му само вест от мама.