Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тихият палач [bg]
Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тихият палач [bg]

Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:

На рождения си ден съдебният лекар доктор Кей Скарпета се кани да замине на почивка заедно със съпруга си, но плановете се провалят. Часове преди да тръгне, тя забелязва на зида зад къщата си седем медни монети — всичките от 1981 година, но толкова нови и лъскави, сякаш са сечени вчера. Дали това е детска игра, или някой се опитва да й предаде зловещо послание? Телефонът й звъни и детектив Пийт Марино й съобщава, че недалеч от дома й е извършено убийство — гимназиален учител е застрелян с хирургическа прецизност и никой не е видял нищо. Има ли връзка между двете събития? „Тихият палач“ е 22-рият роман от поредицата за доктор Скарпета. В него опитната съдебна лекарка преследва сериен убиец снайперист, който застрелва жертвите си под невъзможни ъгли и не оставя никакви следи. На пръв поглед жертвите нямат нищо общо помежду си и за полицията е трудно да предвиди къде престъпникът ще удари следващия път. В хода на разследването доктор Скарпета започва да се съмнява и в най-близките си хора и разплита неподозирани тайни. Всичко това се случва на фона на все още незатихналия ужас след атентата на Бостънския маратон.
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 146
Перейти на страницу:

— Благодаря за помощта. — Тонът ми не приканваше към бъбрене.

— Чудя се дали Луси е още във въздуха. — Тя се взря в един далечен хеликоптер с двоен двигател, но с шейни. Забележката й ми се стори странна.

Откъде знаеше, че Луси е летяла днес? Не са приятелки, дори не са в добри отношения. Разпознах корпуса на „Юрокоптер“, вероятно медицински.

— Любопитна съм — каза тя. — Обама пристига днес тук, така че как е успяла да получи разрешение да лети в забранено въздушно пространство? Предполагам, че връзките ти във военното министерство са помогнали, да не споменавам съпруга ти.

— Разрешението зависи от Транспортната администрация и се издава предварително. — Спрях да работя и срещнах погледа й. — Нямам никакво влияние върху Федералната въздушна администрация и не мога да разбера какво намекваш.

— Просто си мислех, че е много яко да си пилот, това е всичко.

— Ще се видим в центъра. — Това беше моят начин да й кажа да си ходи.

Тя се поколеба. Спортните й панталони и тишъртката с дълги ръкави изглеждаха като нарисувани върху нея. След това се усмихна на Мачадо и очите й обходиха всичко живо.

Никога не пропускаше да се изфръцка, независимо дали наоколо имаше мъже или жени. За Джен нямаше значение кой я зяпа. Новият ми главен детектив беше повърхностен нарцисист. Все такъв ми беше късметът. Наех я, защото трябваше да взема някого на работа, след като Марино напусна. Тя беше опитна, обучена в Ню Йорк, умна и компетентна, но абсолютна грешка, както открих по-късно. Не можех да я уволня, защото бе неадекватна и определени хора не я харесваха. Не можех да й кажа как да се облича или как да се държи, защото тогава щеше да ме осъди. Видях я как отстъпва назад към улицата, като си полюлява бедрата и върти задник.

— Докторе — поздрави ме Мачадо. Бе скрил очите си зад очила със сменяеми стъкла „Оукли“, модерна марка напоследък сред полицаите и военните.

Той беше както обикновено спретнат в спортни бежови панталони, бяла риза, синя раирана вратовръзка и тъмносиньо яке с жълт надпис „Полиция“ на гърба. Възшироката му връхна дреха беше закопчана, за да скрие бронежилетката. Очевидно е бил на работа, когато са съобщили за убийството. Скръстените ръце, смръщеното лице и стиснатите челюсти на Марино нямаше как да ми убегнат.

— Разбрах, че сме ти провалили деня — каза ми Мачадо.

— Не толкова, колкото на убития.

— Съжалявам за ваканцията ти.

— Като се има предвид това тук, вече не ми изглежда толкова важна. — Отворих стегнатите пластмасови закопчалки на работното ми куфарче и извадих увит в целофан гащеризон за еднократна употреба.

— Какво е свършено дотук?

— Направихме снимки и проверих апартамента му набързо, колкото да се уверя, че вътре не се е намъкнал някой, който не трябва. Вратата бе отключена и открехната. По всичко личи, че е успял да внесе три пакета и се е бил върнал за още, когато някой го е заковал.

Мачадо прелисти бележника си, докато аз се намъквах в гащеризона. В дъното на куфарчето намерих найлонови калцуни и ги обух, като заставах последователно на един крак. Беше истинско изкуство да се покриеш от главата до петите. Виждала съм опитни съдебни лекари, които обличаха нещо на обратно или губеха баланс.

— Онази жена… — Мачадо погледна към тази, с която доскоро бе говорил — … живее в апартамента на най-горния етаж. Докторант от „Харвард“. Казва, че работела на бюрото си, когато видяла Нари да пристига с колата. Следващото нещо, което забелязала, било тялото му на земята.

— Чула ли е изстрели или нещо, което да й е заприличало на изстрели? — Сложих си ръкавиците.

— Казва, че не е. Никой наоколо не е съобщил за изстрели. Вече разпитахме съседите. Дотук нямаме нищо. А тази докторантка — той погледна пак към жената на тротоара, която изглеждаше малко объркана, — Анджелина Браун, на 24 години, пише дисертация по педагогика.

Марино си записа информацията, а устата му бе изкривена така, все едно току-що бе изял нещо, което му образуваше киселини.

— Тя обаче направи един интересен коментар — продължи Мачадо — и ние със сигурност ще го проверим. Очевидно бюрото й е пред прозореца към улицата и има идеална гледка към всички, които влизат или излизат от сградата. Каза, че видяла някакво хлапе. Карало велосипед нагоре-надолу по улицата. Не много отдавна Джоана Кадър разговаряла с него и след това двамата отишли зад къщата, вероятно към нейния апартамент. Анджелина твърди с голяма убеденост, че по това време колата на Нари не била тук. Сторило й се странно, че Джоана кани мъж в апартамента си, когато съпругът й го няма.

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 146
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)