Грънчарското колело на рая [bg]

— Психиатричен случай — поясни клиентът печално.

— Точно така.

Известно време той нищо не каза. Накрая вдигна очи към нейните — ясни, светли очи, в погледа му нямаше гняв, нямаше и надежда; усмихна се с думите:

— Много ви благодаря, г-це Лилейч. Извинявайте, че ви загубих времето.

— Чакайте! — спря го тя. Може да беше глуповат, но в никакъв случай нямаше вид на луд; дори не изглеждаше невротизиран. Приличаше просто на човек, изгубил всякаква надежда. — Не е необходимо да се предавате така лесно. Не съм казала, че нямате шанс. Твърдите, че наистина желаете да се отървете от дрогата и че сега д-р Хейбър ви дава по-голяма доза фенобарбитурат, отколкото сте вземали самостоятелно; това би могло да бъде повод за разследване. Макар че силно се съмнявам. Но защитата на правото на личен живот е моята специалност и искам да зная дали е имало някакво нарушаване на това право. Казвам, че не сте ми разкрили вашата версия — ако имате такава. Какво по-конкретно е направил този доктор?

— Ако ви кажа — отвърна клиентът с тъжна обективност, — ще ме помислите за луд.

— Откъде знаете, че ще ви помисля?

Г-ца Лилейч не се подаваше на внушения, великолепно качество за един адвокат, но знаеше, че нейното е малко в повече.

— Ако твърдя — продължи клиентът в същия тон, — че някои от сънищата ми въздействат на действителността и че д-р Хейбър го е открил и го използва… използва тази моя дарба за свои цели без моето съгласие… ще ме помислите за луд. Нали?

Г-ца Лилейч го гледа известно време, подпряла брадичка на ръцете си.

— Е, говорете — отсече накрая тя. Имаше пълно право да го смята за такъв, но, проклета да е, ако го признае. И какво, ако е луд? Кой нормален човек може да живее в този свят и да не полудее?

Той бе забил поглед в ръцете си, очевидно събирайки мислите си.

— Знаете ли — каза, — той има една машина. Апарат, подобен на електроенцефалограф, който осигурява анализ и обратна връзка на мозъчните вълни.

— Да не искате да кажете, че той е Побърканият учен с Дяволската машина?

Клиентът безпомощно се усмихна.

— Така го правя да изглежда аз. Не, вярвам, че има много добро име като изследовател, че наистина се е посветил на това да помага на хората. Убеден съм, че няма намерение да причини вреда на мен или пък на когото и да е. Мотивите му са много възвишени. — За момент улови разочарования поглед на Черната вдовица и запелтечи: — Ма-машината. Е, не мога да ви кажа как работи, но във всеки случай при мен я използва, за да поддържа мозъка ми в делта-фаза, както го нарича той — това е термин за особеното състояние, когато човек сънува. То е съвсем различно от нормалното спане. Кара ме да заспя с хипноза, а сетне включва апарата, така че започвам веднага да сънувам — не както става обикновено. Или поне аз така го разбирам. Апаратът има грижата да сънувам и според мен засилва състоянието на дълбок сън. Тогава сънувам каквото ми е казал.