Грънчарското колело на рая [bg]

Ако не са нападателно настроени, хората, които идват при адвокат, са склонни да заемат отбранителна позиция; те, естествено, искат да получат нещо: наследство, имот, съдебно решение, развод, гледане на дете, с една дума — нещо. Не можеше да проумее какво иска да получи този толкова безобиден и беззащитен човечец. Въобще не можеше да го разбере, а, от друга страна, не звучеше да говори безсмислици.

— Добре — започна предпазливо тя. — Какво лошо правят сънищата ви по негово внушение?

— Нямам право да променям нещата. Нито пък той да ме кара да го правя.

Господи, наистина го вярваше, здравата бе захапал джама. Но неговият непоколебим морал също я бе накарал да лапне въдицата като шаран.

— Променяте нещата, как? Кои неща? Дайте ми пример! — Не изпитваше към него жал, каквато би трябвало да изпитва към болен човек, шизо или параноик с илюзии, че променя действителността. Той беше „друга жертва на нашите времена, които подлагат на изпитание човешките души“, както заяви в посланието си за състоянието на Съюза президентът Мердъл, радващ се на удобната способност да цитира погрешно; а ето, виж колко лошо се държи с бедната, скапана, дълбоко наранена жертва с дупки в мозъка си. Но не изпитваше желание да е внимателна с него. Той бе в състояние да го понесе.

— Вилата — рече той, след като помисли малко. — При второто ми посещение при него ме попита дали фантазирам и аз му казах, че понякога си представям, как имам място в пустите райони, нали разбирате, място сред природата като в стари романи, място, където да се скрие човек. Разбира се, нямах такова място. Та кой ли има? Но миналата седмица той сигурно ми е внушил да сънувам, че имам. Защото вече е така. Вила на държавна земя с право на ползване за трийсет и три години, в Националния парк Сиуслоу, близо до Нескоуин. В неделя наех електромобил и отидох да я видя. Много е приятна. Но…

— Защо да нямате вила? Това неморално ли е? След като отвориха тези райони, мнозина участваха в лотариите за право на ползване. Просто имате дяволски късмет.

— Но не съм я имал — настоя той. — И никой не я е имал. Парковете и горите бяха превърнати в резерват, за да запазят природата, доколкото е останала, като разрешаваха лагеруването само по границите им. Нямаше държавни вили, предоставени за ползване. До миналия петък. Когато сънувах, че има.

— Но вижте, г-н Ор, аз зная…

— Зная, че знаете — прекъсна я меко той. — И аз също. Всичко зная за това как миналата пролет решиха да дадат за ползване части от националните гори. И аз подадох молба, и номерът ми спечели в лотарията, и т.н. Само дето съм сигурен, че това не беше вярно до петък. И д-р Хейбър го знае.