Грънчарското колело на рая [bg]

През 1973 г. юридическата кантора Формън, Есербек, Гудхю и Рути представляваше многоетажен паркинг, но сега бе преустроена, така че да се настанят хора в нея. Много от по-старите сгради в центъра на Портланд имаха такъв произход. В един момент по-голямата част от центъра на града се състоеше от места за паркиране на автомобили — равнини асфалт, осеяни с кабинки за плащане на такса или паркингови апарати, но броят на жителите растеше, а заедно с тях растяха и те. Нещо повече — сградите с автоматични асансьори бяха измислени в Портланд много отдавна; и преди личният автомобил да се самообеси на собствените си тръби за изгорели газове, паркингите с рампи се извисиха до петнайсет и двайсет етажа. Не всички бяха разрушени след осемдесетте години, за да се отвори място за многоетажните административни и жилищни сгради, някои бяха преустроени. Тази например, Югоизточен Бърнсайд № 209, все още миришеше на призрачни остатъчни газове. Бетонните й подове бяха на петна от екскрементите на безброй двигатели, отпечатъците от гумите на динозаврите оставаха вкаменени в праха по кънтящите халета. Всички подове бяха странно килнати — наклонът се дължеше на спираловидната конструкция; в кантората на Формън, Есербек, Гудхю и Рути човек никога не беше убеден, че стои съвсем изправен.