Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Но въпреки успеха, Малфурион не намираше голяма надежда. Не го тормозеше само това, че гледката на опустошения му дом се бе превърнала в постоянен барометър на победата и поражението, тъй като битката непрестанно се приближаваше и отдалечаваше от някога красивия град. Онова, което го плашеше, бе ядрото на новата сила на армията им. Да, Ронин наистина бе успял да накара лорд Старей да приеме новите съюзници, но изпълненият с предразсъдъци благородник превърна това, което трябваше да бъде обща кауза, в неохотен договор. Нощните елфи не се биеха истински рамо до рамо с останалите. Старей държеше народа си по левия и среден фланг, а останалите се намираха вдясно. Между отделните групи имаше съвсем малко комуникация и почти никакво взаимодействие. Нощните елфи си имаха работа единствено с нощни елфи, джуджетата — с джуджета и така нататък.
Подобен съюз, ако наистина можеше да се нарече така, със сигурност беше обречен на поражение. Демоните щяха да наваксат за новодошлите и да атакуват още по-настървено.
На раменете на бедния Джарод Шадоусонг бе легнало още едно задължение — да извършва и координацията на силите на съюзниците. Друидът се чудеше как е възможно капитанът да не мрази странниците, които му носеха само беди. Но Джарод пое новите си задължения със същата мрачна решителност, с която изпълняваше и предишните, за което Малфурион не можеше да не му се възхищава. В действителност работата, която капитанът вършеше, бе не по-малка от тази на Ронин, Брокс или самия друид. Той координираше всички въпроси между групите — като по необходимост филтрираше псувните и споровете — и се опитваше да създаде от тях нещо единно. Джарод Шадоусонг в момента имаше по-голяма заслуга за стратегиите на армията от помпозния Старей.
Малфурион само се молеше благородникът да не усети това. По ирония на съдбата, изглежда самият Джарод също не го осъзнаваше. От неговата гледна точка той просто изпълняваше заповеди.
Ронин, който си почиваше върху един камък, разкриващ гледката на бойното поле, внезапно се напрегна.
— Идват отново!
Брокс скочи на крака с грация, на която никой не би повярвал, че е способен, гледайки едрото му туловище. Посивяващият орк размаха брадвата си един-два пъти, а после се насочи към предните линии. Малфурион се качи на гърба на нощния си саблезъб — една от огромните пантери, използвани от народа му за пътуване и битка.
Проехтяха рогове. Войниците от изтормозената армия се стегнаха в готовност. През редиците на другите групи прозвучаха подобни сигнали.
Миг по-късно битката започна отново.
Защитниците и демоните се сблъскаха със силен трясък. Ръмжене и писъци изпълниха въздуха. Брокс изкрещя предизвикателно и отсече главата на един адски пазач, след което блъсна треперещото му тяло върху приближаващия зад него демон. Оркът прокара кървава линия през мелето и след него останаха половин дузина мъртви или умиращи врагове.
Яхнал нощния си саблезъб, Ронин също воюваше. Той обаче не просто хвърляше магии накъдето му видят очите, а също както и Малфурион, непрестанно бдеше за появяването на ередари — демоните-магьосници на Легиона. Уорлоците бяха пострадали жестоко при предишните битки, но въпреки това си оставаха заплаха, която винаги атакуваше на най-неочакваното място.
Засега обаче Ронин използваше магията си в комбинация с бойните умения. Яхнал пантерата, човекът размахваше двойка мечове-близнаци, изградени изцяло от магическа енергия. Сините остриета достигаха дължина по един метър всяко и когато ги използваше, той причиняваше сред демоничните редици поражения, сравними само с тези на орка. Бронята на врага не оказваше съпротива, а мечовете и копията на адските пазачи се трошаха при сблъсъка с магията, сякаш бяха направени от стъкло. Ронин се биеше с ярост, която Малфурион добре разбираше. Червенокосият магьосник бе оставил у дома съпруга и неродени деца, чиято съдба също зависеше от победата над Легиона. Чувствата на Ронин към далечното му семейство не бяха по-различни от тези, които друидът изпитваше към Илидан и Тиранде.
Самият той се биеше с не по-малко настървение, макар и магиите му да разчитаха на единение с природата. Малфурион бръкна в една от многото кесийки, завързани на колана му, и извади от там няколко бодливи семенца от типа, който се залепва по дрехите при преминаването сред растенията. Вдигнал пълната шепа високо, той духна леко върху тях.
Семената се пръснаха във въздуха, сякаш сграбчени от ураганна стихия. Броят им се увеличи хилядократно и те се пръснаха сред напиращите демони почти със силата на пясъчна буря.