Хари Потър и огненият бокал

Хари беше страстен любител на куидича. Той играеше като търсач в отбора по куидич на дом „Грифиндор“ още от първата си година в „Хогуортс“ и летеше на „Светкавицата“ — една от най-добрите скоростни метли в света.

— Паднаха от Трансилвания с триста и деветдесет на десет — унило отвърна Чарли. — Отчайваща игра! Уелс загуби от Уганда, а Шотландия бе премазана от Люксембург.

Преди да дойде ред на специалния десерт (домашно приготвен сладолед с ягоди), господин Уизли измагьоса свещи, с които освети смрачаващата се градина, и към края на вечерята нощните пеперуди вече пърхаха ниско над масата, а топлият въздух ухаеше с аромата на трева и на билката орлови нокти. Най-сетне сит и спокоен, Хари наблюдаваше как няколко гнома, преследвани по петите от Крукшанкс, пробягват с див кикот през розовите храсти.

Рон внимателно огледа масата, за да се увери, че другите от семейството са потънали в разговорите си, и много тихо го попита:

— Е… получи ли новини от Сириус?

Хърмаяни се огледа, наострила слух.

— Да — приглушено отвърна Хари, — два пъти. Изглежда се чувства добре. Аз му писах онзи ден. Може да ми отговори, докато сме още тук.

Внезапно си спомни защо бе писал на Сириус и за малко да разкаже на Рон и Хърмаяни за болката в белега и за съня, който го беше стреснал, но не му се щеше да ги тревожи точно когато и самият той се чувстваше толкова щастлив и спокоен.

— Я вижте колко е часът! — сепна се госпожа Уизли, като погледна часовника си. — Всички трябва да си лягате. Нали ще ставате много рано сутринта за мача! Хари, ако ми оставиш списъка с нещата си за училище, утре ще ти ги взема от „Диагон-али“, Ще се погрижа за всички. Може да не ви остане време след мача — миналия път финалът продължи цели пет дни.

— Уха, дано и сега стане така! — ентусиазирано викна Хари.

— А, само това не! — наперено възрази Пърси. — Изтръпвам при мисълта в какво състояние ще заваря служебната си поща, ако липсвам пет дни от работа.

— Ами да, някой може пак да пъхне в нея змейска тор, нали, Пърси? — небрежно вметна Фред.

— Онова беше обогатителна проба от Норвегия! — лицето на Пърси пламна. — Не беше лично за мен!

— Напротив — прошепна Фред на Хари на ставане от масата. — Ние му я пратихме.