Хари Потър и огненият бокал

Рон и Джини се засмяха, но Хърмаяни дори не се усмихна.

— Мама открила тесте формуляри за поръчки, докато чистела стаята на Фред и Джордж — тихо започна Рон. — И дълги списъци с цени за неща, които двамата са изобретили. Разни шегобийства, нали разбираш, фалшиви магически пръчки и бонбони, които погаждат номера, най-различни неща… Направо върховно! Не съм допускал, че са толкова изобретателни…

— Чувахме експлозии от стаята им, но не ни е минавало през ум, че изработват такива неща — обади се Джини. — Мислехме, че просто обичат да вдигат шум.

— Само че повечето от нещата… е, всъщност всичките… бяха малко опасни — продължи Рон. — Те искаха да започнат да ги продават в „Хогуортс“ да изкарат някоя пара, но мама направо побесня. Каза, че им забранява да правят такива неща, и изгори формулярите до един. Още им се мръщи. Нали не взеха и всичките изпити за СОВА, както тя очакваше.

СОВА бяха дванайсет изпита за степента Специалист по особена вълшебническа активност, на който учениците в „Хогуортс“ се явяваха, след като навършеха петнайсет години.

— А после имаше и голям скандал — добави Джини. — Защото мама иска да работят в Министерството на магията като татко, а те й казаха, че не желаят да се занимават с нищо друго, освен да си отворят шегобийница.

Точно в този момент на втората площадка се открехна една врата и се показа сърдито лице с очила с рогови рамки.

— Здрасти, Пърси! — поздрави Хари.

— А, здравей, Хари! — отвърна Пърси. — Чудех се кой вдига целия този шум. Опитвам се да работя тук, нали разбираш? Трябва да довърша един служебен доклад и ми е трудно да се съсредоточа, когато някои трещят нагоре-надолу по стълбите.

— Ние не трещим — подразни се Рон. — Ние вървим. Съжалявам, ако сме смутили твоята строго поверителна работа за Министерството на магията.

— Над какво работиш? — попита Хари.

— Доклад на Отдела за международно магьосническо сътрудничество — самодоволно обясни Пърси. — Опитваме се да въведем общ стандарт за дебелината на дъната на котлите. Някои от вносните са малко по-тънки и течовете се увеличават с около три процента на година…

— Този доклад ще промени света, слушай какво ти казвам — обяви Рон. — Скоро ще четем за продънени котли на първа страница на „Пророчески вести“.

Пърси поруменя.

— Подигравай се, Рон! — разпали се той. — Но ако не наложим международен закон, пазарът ни ще бъде залят от неустойчиви плиткодънни продукти, което сериозно ще застраши…

— Да, да, добре — измърмори Рон и продължи нагоре по стълбата.

Пърси затръшна вратата на стаята си. Хари, Хърмаяни и Джини следваха Рон още три отклонения на стълбата нагоре сред ехтящите крясъци, долитащи от кухнята на първия етаж. Явно господин Уизли все пак бе разказал на жена си случката с бонбоните.

Стаята на Рон под покрива на къщата изглеждаше така, както я завари Хари последния път. Играчите на „Чъдли кенънс“, любимия отбор на Рон по куидич, се вихреха и махаха от същите плакати по стените и скосения таван. Аквариумът до прозореца, в който преди имаше попови лъжички, се обитаваше сега от една невероятно голяма жаба. Скабърс, стария плъх на Рон, го нямаше вече, но вместо него тук бе мъничката сива сова, която бе долетяла с писмото за Хари на „Привит Драйв“. Тя подскачаше нагоре-надолу в малката си клетка и цвъртеше лудо.