Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да направиш? — попита той изплашен.
— Суйодхана! — рече момичето с непоколебим глас. — Ако един косъм падне от главата на този мъж, заклевам ти се, че твоето божество ще загуби Девата си.
— Хвърли тази кама!
— Суйодхана, закълни се в твоята богиня, че ТремалНаик ще излезе жив оттук!
— Невъзможно! Този човек е осъден, богинята иска кръвта му.
— Закълни се! — рече Ада заканително.
Суйодхана се сви, сякаш се готвеше да скочи отгоре й, но страхът, че може да стигне късно, го възпря.
— Чуй, Дево на пагодата — каза той, привидно спокоен. — Този човек ще бъде спасен, но ти трябва да се закълнеш, че никога няма да го обичаш.
Ада нададе сърцераздирателен вик и отчаяно закърши ръце.
— Ти ме убиваш! — рече тя, хълцайки.
— Ти си избраница на нашата богиня.
— Най-жестоки хора, искате да пресечете едно току-що родено щастие? Защо искате да помрачите тъй бързо слънчевия лъч, проникнал в това сърце, затворено за всяка радост? Не, невъзможно е да заглуша тази любов, която ме изпълва цялата.
— Закълни се и този човек ще бъде спасен.
— О, ти си неумолим! Няма ли никаква надежда? Отричам се от твоята жестока богиня, която ми вдъхва само ужас и която проклех от първия ден, в който съдбата ме хвърли във вашите ръце.
— Неумолими сме! — отсече индиецът.
— Та ти никога ли не си обичал? — попита тя, като плачеше от гняв. — Не знаеш ли какво значи разбита любов?
— Не знам какво е това любов — каза непреклонимият индиец. — Закълни се, Дево на пагодата, или ще убия този човек.
— Ах, палачи!…
— Закълни се!
— Е, добре — промълви тя с угаснал глас, — заклевам се…, че повече няма да обичам… този човек.
Изстена отчаяно, притисна сърцето си с ръце и се строполи в несвяст върху рогозките. Индиецът избухна в жлъчен смях.
— Ти се закълна да не го обичаш — каза той със сатанинска радост, като се наведе да вземе камата от земята, — но аз не съм се заклел, че този човек ще излезе жив оттук. Ликувай, велика богиньо. тази нощ ще ти принесем нова жертва!
Доближи до устата си една златна свирка, която издаде остър звук. Един индиец, с ласо около кръста и кама в ръката, влезе и се поклони пред Суйодхана.
— Сине на свещените води на Ганг, ето ме — каза той.
— Карна — рече другият, — отнеси Девата на пагодата и бди над нея.
— Разчитай на мен Сине на свещените води на Ганг
— Може би Девата ще опита да се самоубие, но ти трябва да й попречиш, тъй като нашата богиня засега има само нея. Ако умре, ще умреш и ти.
— Няма да й позволя.
— После ще събереш петдесетина от нашите хора и ще ги разположиш около пагодата. Човекът не трябва да ни избяга.
— Човек в пагодата?
— Да, ТремалНаик, ловецът от Черната джунгла. Отивай и в полунощ да си тук.
Индиецът вдигна на ръце Ада и излезе. Суйодхана, или поточно Синът на свещените води на Ганг, изчака да затихне шума от стъпките, после коленичи пред малката мраморна вана, в която шаваше златната рибка.
— Татко мой… — каза той.
Рибката, която плуваше по дъното, при това повикване се показа на повърхността.
— Татко мой — продължи индиецът, — един човек, един нещастник повдигна очи към Девата на пагодата Този човек е в наши ръце. Какво искаш: да живее или да умре?
Рибката бързо се гмурна на дъното. Суйодхана рязко се изправи и в очите му блесна злокобно пламъче.
— Богинята го осъди — рече с мрачен глас. — Този човек ще умре.
През това време ТремалНаик се бе отпуснал в краката на статуята и притискаше силно сърцето си, което биеше силно, сякаш искаше да изхвръкне от гърдите му. Никога подобно вълнение не бе разтърсвало съществото му, никога не бе изпитвал такава радост в самотния си и суров живот сред тръстиките и змиите.
— Красива, красива! — възкликваше той, без да се замисли, че се намира в прокълнатата пагода и може би го слушат сто уши. — О, ти ще станеш моя булка, да, красиво цвете на джунглата, та ако трябва да поставя под меч и огън целия остров и да се сражавам сам с чудовищата, които са те осъдили. Ще изляза оттук и ще намеря смелите си другари, за да те отвлека и спася. Те са силни, както ти каза, страшни са, но аз ще бъда по-страшен и ще ги накарам скъпо да заплатят сълзите, които проля пред мен. Любовта ще ми даде сила за това.
Изправи се и почна да се разхожда, възбуден, с гневно стиснати юмруци и свъсено чело.
— Нещастна Ада! — подхвана той с дълбока нежност. — Каква съдба те е орисала? Защо не можеш да ме обичаш? Каза, че смъртта ще покоси живота ти в деня, в който трябва да станеш моя жена. Но аз ще пресека пътя на тази смърт, ще я задуша със собствените си ръце. О, да, ще разкрия тази ужасна загадка и нека този ден треперят безумците, които са те осъдили!