Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Да, тя е лейди, и то грижливо отгледана. Но ми се иска да узная откъде се е взел в нея този темперамент. А сега намери нещо за главата ми, защото се чувствам така, сякаш стотици чукове блъскат в нея. И кажи на екипажа да се заеме със задълженията си.
С Бетина на ръце, Тристан се упъти към каютата си. Внимателно я постави на леглото и остана загледан в лицето й.
Дали, когато се събуди, ще бъде изплашена, или ще побеснее, като разбере, че е жив? Не му се искаше тази красавица да свежда покорно глава пред когото и да било, дори и пред него. Изпитваше желание да я пречупи, но дълбоко в сърцето си знаеше, че може да я накара да му се подчинява, но не й да прекърши волята й.
Влезе Жюл и мрачно поклати глава, когато видя разпръснатите по пода инструменти. Вдигна двете чаши и ги напълни с вино, но му се искаше да има нещо по-силно.
На прага се появи Мадлен и разтревожено погледна към неподвижното тяло на девойката, сетне обърна очи към капитана. Жюл се прокашля и я покани да влезе.
— Тя каза, че знае как да лекува рани. Помислих си, че ще предпочетеш тя да се погрижи за раната ти, отколкото аз с моите груби ръце — каза Жюл.
— Много добре, само дано и тази жена да не иска да пререже гърлото ми — отвърна Тристан.
— Бих искала да го направя, мосю, но няма да го сторя — отвърна Мадлен.
Тристан се ухили.
— Поне си честна, жено. Как се казваш?
— Мадлен Доде.
— Е, Мадлен, видя ли какво щеше да се случи с твоята господарка? — тихо попита Тристан.
— Да, мосю. Излязох на палубата тъкмо преди тя да припадне.
— Цяло щастие е, че не си извикала — продължи той, забелязвайки подутите устни на Мадлен, която сигурно ги бе прехапала, за да не крещи, — защото иначе Жюл нямаше да чуе заповедта ми да спре и Бетина щеше да получи поне два удара с камшик, преди да успея да го спра.
— Благодаря на Бога, че се появихте навреме, мосю — отвърна Мадлен, наведе се над него и се зае да почиства раната му.
— Тогава знаеш защо моят приятел искаше да бичува Бетина до смърт?
— Да, защото моряците са помислили, че ви е убила, мосю. Опитах се да убедя Бетина да не ви причинява зло, но тя не ме послуша. Тя винаги е била смела и решителна, но никога не съм я виждала такава, каквато бе днес.
Тристан се засмя и хвърли поглед към безчувственото момиче в леглото. Сетне се извърна към прислужницата и замислено смръщи вежди.
— Разкажи ми за нея. Откъде е наследила този буен характер? Повече прилича на уличница от някой бордей, отколкото на млада и възпитана лейди.
— Тя е истинска лейди, мосю! — възкликна Мадлен, изпълнена с негодувание. — Но като дете беше лишена от нещо, за което най-много копнееше — любовта на баща си. Това я направи твърдоглава и непокорна и баща й я изпрати в манастир. По-голямата част от живота си е прекарала там.
— Да не би да са я готвили за монахиня?
— О, не, тя учеше в манастирското училище и монахините я възпитаваха.
— И какво е научила в този манастир? Как да се моли? — насмешливо попита Тристан.
— Разбира се, че се научи да се моли, но освен това я научиха да чете и да пише, да лекува болни и ранени, да бъде нежна и любеща, да се контролира… — тя спря, защото осъзна колко абсурдно прозвучаха последните й думи.
Тристан се засмя.
— Искаше да кажеш, че се е научила да контролира избухливия си характер? Май Бетина не е била много добра ученичка?
— Тя беше отлична ученичка — опита се да я защити Мадлен. — Просто когато нещо много я развълнува, тя забравя за добрите си маниери и избухва, но не съм я виждала да го прави от дете.
— Бих желал да видиш колко нежна и мила беше преди малко — промърмори младият мъж.
— Вие сам знаете защо, капитане. Вие… вие…
— Аз я обезчестих? Да, така е.
— Не биваше да я докосвате! — гневно извика Мадлен. — Нямахте право на това! Но след като сте решили да я имате, щеше да бъде по-добре да не я бяхте мамили. Тя се бе примирила със съдбата си, докато не научи, че сте я излъгали.
— Просто исках да й спестя излишната болка. Но я ми кажи, жено, тя наистина ли иска да се омъжи за този граф? Обича ли го? — внезапно попита Тристан.
— Бракът бе уреден от баща й. Бетина нямаше право на избор, но тя знаеше, че ще бъде така и прие решението на баща си. Колкото до това дали го обича, как може да обича някого, когото не е виждала?
— Значи дори не знае как изглежда годеникът й? Ами ако се окаже, че ще я отведа при някой стар козел, за когото няма да пожелае да се омъжи?
— Не, капитане — усмихна се Мадлен. — Граф Де Ламбер е млад и красив. Аз съм го виждала.
По някаква причина отговорът й го засегна.
— Добре, достатъчно по този въпрос — остро рече той. — Имам нужда от тишина, за да ми мине тази ужасна болка в главата. Жюл, погрижи се за кораба. Ако имаш нужда от мен, извикай ме. Аз ще си… почина.