Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Той се намръщи.
— Яж, а след това ще ти кажа какво искам от теб.
Бетина продължи да се храни преднамерено бавно и това го раздразни. Но ако му се подчиняваше и изпълняваше желанията му в леглото, той можеше да прояви търпение.
Докато ядеше, Бетина забеляза, че свещите са запалени, и през малкото прозорче до леглото се виждаше, че навън се е стъмнило. Е, нощта бе настъпила и тя можеше да настоява в стаята да е тъмно, когато пак я изнасили. Не можеше да понесе унижението да оглежда голото й тяло, както бе направил през деня.
— Привършвай, Бетина, защото се уморих да чакам.
— Да чакате какво, мосю? — невинно попита тя. — Вече веднъж ме изнасилихте. Навярно не възнамерявате да го правите два пъти в един и същи ден?
Устните му се изкривиха в лукава усмивка. Бетина скочи от стола и се спусна към вратата, но изсвистяването на камшика я закова на място.
— Ела тук, Бетина!
В гърдите й се надигна паника, но страхът я накара да се подчини. Обърна се и бавно се приближи към него. Той се протегна, хвана ръката й и я придърпа по-близо до себе си. Сетне бързо сграбчи роклята на рамото й и я свлече до кръста.
Бетина ахна и вдигна ръка, за да го удари, но Тристан светкавично улови двете й ръце и ги изви на гърба й, така че голите й гърди почти се допряха до лицето му.
— Причиняваш ми болка! — извика девойката, опитвайки се да се измъкне.
— Нали и ти искаше да ми причиниш болка? — изръмжа Тристан, но пусна ръцете й. — Знам, че искаш да се бориш с мен, Бетина, но трябва да знаеш, че няма да ти позволя. Всеки път, когато ме удариш, ще получиш десет удара с камшик. И за най-малката съпротива ще получиш по десет удара. Разбра ли?
Да върви по дяволите! Отново я лишаваше от удоволствието да му се противопостави. Ако щеше да я изнасилва, защо да не може като другите жени да се бори за честта си? Ала той нямаше да й позволи. Това бе непоносимо, защото трябваше да се покори на желанията му сякаш по своя воля.
— Ще се бориш ли с мен, Бетина? — тихо попита пиратът и меките му сини очи като че ли потънаха в дълбините на нейните тъмнозелени очи.
— Сигурно се страхуваш от мен, щом ме заплашваш с камшик. Страхуваш ли се от мен, капитане, защото днес следобед се оказах по-добра от теб и успях да те поваля в безсъзнание? — иронично попита Бетина и със задоволство забеляза как очите му се присвиха. — Какво ли ще си помислят хората за теб, ако разберат, че не можеш да се справиш с едно момиче?
— Замисълът ти няма да успее, Бетина, колкото и да се опитваш. Не искам да се карам с теб, не искам да има наранявания и болка. Искам само да се наслаждавам на тялото ти.
— А не те ли е грижа за отвращението, което изпитвам? Предпочитам да страдам от рани, дори от счупени кости, но да не ти позволя да ме изнасилиш без съпротива. Ти си този, който се страхува от мен, защото мога да ти причиня болка. Затова ме заплашваш с този камшик.
— Поздравявам те за хитрината, малката ми, но камшикът ще остане. Струва ми се, че изгуби доста време, опитвайки се да ме хванеш на въдицата си. Сваляй дрехите си, и то по-бързо.
— Няма! Няма да те улеснявам! — възмутено изкрещя девойката.
— Искаш ли да разкъсам роклята ти на две?
— О, как те мразя! — озлобено викна Бетина, но свали роклята си. Лицето й пламна, когато застана гола пред похотливия му поглед. — Ако ще трябва да изстрадам това унижение, нека поне да бъде на тъмно.
— Няма от какво да се срамуваш, малката ми.
— Моля те!
— Не! — остро отвърна той.
— Вие сте безпричинно жесток, мосю!
— Сега може и да мислиш така, но когато ме опознаеш, ще промениш мнението си. Ще копнееш за прегръдките и целувките ми. И въпреки че не достигна кулминация, когато се люби с мен днес следобед, не можеш да отречеш, че не ти беше неприятно.
— Ти… ти си луд! Твоето докосване ме отвращава!
— Ти искаше да ме убиеш, защото те излъгах, Бетина, но съм сигурен, че сега ти си тази, която лъже. Искаш ли да ти го докажа?
Без да дочака отговора й, Тристан я прегърна през талията, притисна я до себе си, а сетне се наведе и разтворените му устни леко ухапаха розовия връх на гърдата й. Бетина изохка и вдигна ръце на раменете му, за да го отблъсне, но той я притисна още по-силно и тя се отпусна в прегръдките му. Устните му се плъзгаха ту по едната, ту но другата й гърда и разпалваха буен огън в тялото й, огън, който достигаше до самата й душа. Тристан продължаваше да хапе розовите й зърна и да гали гърдите й с меките си устни. Бетина си помисли, че повече не може да издържа и ще започне да вика от удоволствие. Цялото й тяло изгаряше и се извиваше под целувките му. Сетне той внезапно спря.
Тя знаеше какво ще последва и в гърдите й се надигна паника, когато видя, че той започна да сваля дрехите си. Той й каза, че първия път не е достигнала кулминацията. Нима когато правиш любов, се изпитва огромно удоволствие? И дали този път тя щеше да го изпита, а ако го изпита, дали той щеше да разбере? Не! Това не бива да се случва! Нямаше да го понесе! Щеше да бъде още по-срамно и обидно за нея, ако той й достави удоволствие. Щом не можеше да се бори с него физически, можеше поне да се бори срещу удоволствието, което искаше да й даде.