Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
И предавали на децата ценни знания за света, който е бил, и умения, които щели да бъдат нужни за построяване на нов свят, когато земята започне да оздравява. Учели ги на законите на бушидо, духовните закони, които управляват мислите и действията на боеца, които го отличават от обикновеното човечество. И им поверили една свещена задача: да изкоренят и унищожат тъмната светлина и да я изгонят от света завинаги.
Тази задача бе най-важната в Ни-Исан. При създаването на първия шогунат тя бе станала закон. Тъмната светлина беше най-големият враг на човечеството; опитът да се улови повторно беше най-голямото престъпление. Управниците на Ни-Исан бяха водили тази борба със страстта на кръстоносци; и настоящият шогунат не беше изключение.
Йоритомо знаеше, че ако слухът се окаже верен, замесените трябва безмилостно да бъдат премахнати. Но какви размери беше взел заговорът? Преди да се завърне Тоширо, Мин-Орота беше смятан за фудай — лоялен съюзник на То-Йота. Положението беше крайно деликатно. При почти изравнените сили на двата лагера шогунатът не можеше да рискува да прави открити ходове срещу заговорниците — ако бяха такива. Дори ако заповядаше зет му, генералният консул, да си направи сепуку — това би могло да доведе до непредвидими последици.
Не… За обидата на неговата сестра и на собствения му дом трябваше да се отмъсти… но във време, избрано лично от него. За момента беше по-умно да остави гърнето да къкри.
Глава 3
Тоширо Хазе-Гава отново доказа майсторството си за събиране на информация: дърпаше нишките на мрежата си от агенти и информатори; трупаше рапорти на свидетели, клюки, интимни разговори, кръчмарски приказки и слухове, дочути в баните. Но за шогуна в картината, обрисувана от пратеника, имаше сериозен пропуск. Феодалните владетели Яма-Шита и Мин-Орота бяха влезли в таен съюз и замисляха построяването на прибори за улавяне на тъмната светлина, а генералният консул Накане То-Шиба имаше незаконна сексуална връзка. Но Яма-Шита не беше в съюз с Федерацията или с нейни агенти. Тоширо беше направил погрешно заключение от предоставената му информация. Сценарият, който беше изградил, се основаваше на една основна грешка: допускането, че обектът на връзката — Клиъруотър — е дълго куче.
Това беше грешка, за която Тоширо не можеше да бъде винен. Като повечето майстори на желязо, знанията му за мютите бяха ограничени до онези, които се срещаха в Ни-Исан — роби с помътен поглед, хранени и поени като добитък, които работеха по-добре под камшик. Те бяха примитивни чуждоземни същества, които в обществото на майсторите на желязо бяха наравно с впрегатните волове и навремени им се отделяше дори по-малко внимание.
Като самурай и пратеник на вътрешния двор, Тоширо беше обвързан със строги социални условности. Той не биваше да разговаря с такива лица — можеше само да им заповядва. А и заповедите му трябваше да се предават на робите чрез посредник. В резултат той не знаеше почти нищо за техните обичаи и традиции или начин на съществуване без вериги на ръцете и на краката в простора, който лежеше отвъд водите на О-хайо и Мей-сури. Не знаеше и за съществуването на „свръхнормални“ мюти, чиито тела бяха не само с прави кости и гладка кожа, но бяха също с чиста кожа — като дългите кучета и Синовете на Ни-Исан. И не беше единственият, който не го знаеше.
Преди няколко месеца господарят Хиро Яма-Шита беше направил същата грешка — въпреки че знаеше повече за Плейнфолк от всеки друг в Ни-Исан.
С годините Яма-Шита беше натрупал значителна информация за номадите мюти, но само старшите членове на неговата фамилия имаха достъп до нея. Годишното пътуване на корабите с колела по големите езера беше едно от многото начинания, които правеха Яма-Шита богат и силен. Мютите бяха не само източник на евтина работна ръка — доставяните от тях стоки помагаха да се нахранят и облекат техните пленени братя. Фактите, с които разполагаше Яма-Шита, бяха строго пазени търговски тайни; познаването на силните и слабите страни на неговите клиенти му позволяваше да установява най-изгодни разменни условия, а съперничеството между различните племена осигуряваше на търговците възможно най-добрите сделки.
За разлика от повечето майстори на желязо, Яма-Шита не презираше мютите, макар да намираше обезформените им тела за противни — в частност косматите им подмишници и полови органи. Но въпреки странния си вид и небрежното си отношение към хигиената те притежаваха известно благородство и в естественото си състояние бяха силни, безстрашни индивиди със собствен кодекс на честта, който в много отношения приличаше на този на самураите. Бяха склонни да признават и да се подчиняват на авторитета на по-високопоставения — на него и на неговите хора — и имаха достатъчно разум да разберат, че продължаването на размяната на стоки и хора срещу оръжие и други неща е изгодно и за двете страни.