Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Тъй ли?
— Заради шефа, скъпи. Искам да го зарадвам. — И му разказа идеята за изрисувания на голо тоалет в еротичен стил.
Той повдигна рамене.
— С удоволствие. Само ще внимаваш, че старецът е на смъртно легло. Да не му спре часовничето, като се оцъкли в теб почти гола.
— Няма, мили. Моят шеф се гордее, че е „модерен“ и „в крак с времето“. Но истината е, че са го възпитавали в онези далечни времена, когато голотата не само е била рядкост, но се е смятала за грях. Той още ме мисли за момичето от царевичните полета, останало недокоснато от промените. Така че ще ми нарисуваш фино бельо, ще си сложа и обувки и в очите му ще изглеждам достатъчно облечена. Според неговите „модерни“ представи. Добро момиче, което се преструва на мръсница — мисля, че това ще го забавлява.
— Не чаткам.
— Напротив, мили, ей сега ще ти стане ясно. Всичко е в символизма, както си ме учил. Въпросът е да използваме символите на моя шеф. Голотата не значи нищо за нашето поколение. Но означава много за шефа. Ако сваля тези гащички, според неговите представи вече не съм невинно малко момиче, а ставам курва.
— Курва, това е добре. Анджела е курва.
— Доста нескопосана — промърмори Юнис едва чуто. — Така е, но шефът не обича тези неща. Измъчих се, докато му разгадая символите. Аз съм на двайсет и осем, а той над деветдесет, така че не беше никак лесно да проумея как мисли. Ако прекаля, може да се разсърди и дори да ме уволни. И тогава знаеш ли какво ще стане? Ще трябва да напуснем това чудесно студио.
Тя се огледа, без да променя позата „лотос“. Да, наистина беше чудесно. Ако се изключеше паркираното до вратата миткало и леглото в ъгъла, всичко останало бе изрисувано в ярките цветове на художническо ателие, непрестанно менящи се и същевременно същите. Дори стоманената решетка на северния прозорец бе в изящни линии, което не й пречеше да си върши работата — вкъщи тя беше спокойна. Уют и топлина.
— Юнис, мила…
Тя го погледна изненадано. Джо така бе свикнал с младежкия жаргон, че винаги я учудваше, когато превключеше на нормален език, въпреки че можеше да говори на общоприетия английски не по-зле от нея… съвсем естествено за младеж, завършил добра гимназия всъщност.
— Да, скъпи?
— Всичко ми е ясно. Не знаех обаче за теб. Просто проверявах, хубавице. Може да не съм на деветдесет, но всеки художник разбира от символи. Дано само да си разгадала правилно неговите. Ще го направим, бебче, и то така, че да стане жертва на собствените си фантазии — номерът със смокиновото листо. Ти остави на мен. Ще станеш като девица, която крещи: „Твоя съм, грабни ме!“
— О, чудесно!
— Туй е моя работа, скъпа. Светлината сега е най-подходяща. Ще стане. Но и да се издъним, кой го е грижа? Сиромашията не ме плаши.
„Но плаши мен, мили!“
— Обичам те, Джо.
— Ще го направим за доброто умиращо старче, не за да спасим студиото. Ясно?
— Ясно, и още как! Джо, ти си най-милият съпруг на света!
Той не отговори, само смръщи вежди, но Юнис знаеше, че това е първият признак за артистична вглъбеност, и застана неподвижно.
— Решено значи — каза той след малко. — Утре ще си русалка.
— Добре.
— Още тази нощ. Горната част на торса в морскозелено, с розово по устните, бузите и зърната. Долната част — златисти рибешки люспи, които избледняват на талията. Слънчеви лъчи под водата. Традиционни символи от морското дъно. Много романтично. Но наопаки.
— Това ли реши? — попита тя и за миг се зачуди дали не трябваше да запази мълчание.
Той се усмихна.
— Измама за окото. Ти плуваш. Гмуркаш се право към дъното, с извит гръб и разпилени коси… много красиво. Жалко, че не мога да те пристегна с върви, няма как да ги прикрия, та косата ти ще увисне надолу, а също дупето и гърдите…
— Моите гърди не висят!
— Споко, сладурано. Гърдите ти са един път и ти знаеш, че го знам. Но плътта винаги увисва и художникът е наясно. Всички са наясно, но не си дават сметка. Само че това ще развали ефекта. Трябва гмурването да е като истинско. Инак изкуството става менте.
— Какво пък, ако толкова държиш да е като истинско, мога да се покатеря на стълбата и да скоча върху матрака. Пък ти ме рисувай.
— Не става. Ще си счупиш сладкото вратле. Ще скачаш нагоре. Не надолу.