Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
— За мен?
— Аз казах на Мени Лайбър да назначи Рой, тиранозавърния ви приятел. Аз казах, че ни трябва и някой, който да пише така добре, както Рой фантазира. Voil! Имах предвид вас.
— Благодаря — промълвих аз.
Гроц зачопли храната си, радостен, че оглеждам брадичката, устата и челото му.
— Може да направите цяло състояние… — казах най-сетне.
— Вече го правя — отряза си малко ананас. — Студиото ми плаща изключително добре. Звездите му или се сбръчкват от фиркане, или разбиват с глава прозорците на колите си. Максимус Филмс живее със страха, че може да се махна. Глупости! Разбира се, че ще остана. И с всяка изминала година ще ставам по-млад. Ще кълцам и ще шия, докато кожата ми така се опне, че ми изхвръкнат очите! Та тъй! — пак махна с ръка. — Защото никога не мога да се върна. Ленин ме прогони от Русия.
— Как може да ви прогони мъртвец?
Фриц Вонг се заслуша с удоволствие в разговора ни.
— Гроц — каза той кротко, — обясни му. Ленин със свежи, розови бузи. Ленин с чисто нови зъби и усмивка под мустак. Ленин с нови очни ябълки от кристал под клепачите. Ленин без бенка и с добре оформена брадичка. Ленин, Ленин. Кажи му.
— Много е просто — започна Гроц. — Ленин трябваше да бъде за всички светец, безсмъртен в кристалната си гробница.
— А Гроц? Кой беше Гроц? Нима Гроц е нарисувал усмивката на Ленин и е избистрил кожата му? Не! Ленин, дори и мъртъв, се е самоусъвършенствал! Какво тогава? Да се убие Гроц!
— Но Гроц избяга! И къде е днес? Пада нагоре… заедно с вас.
В другия край на масата бе застанал завърналият се д-р Филипс. Не се приближи, но кимна рязко към Гроц да го последва.
Гроц спокойно изчисти със салфетка усмихнатите си устни, удари още една глътка студено мляко, кръстоса вилицата и ножа в чинията си и тръгна. Спря за момент, замисли се и каза:
— Не „Титаник“, а по-скоро Озимандиас — после бързо изтича навън.
— Защо наговори тия глупости за дървената кукла и какво ли не?
— Бива си го! — каза Фриц Вонг. — Умален Конрад Вайт. Мисля да го използвам в следващия си филм.
— Но какво имаше предвид, като спомена Озимандиас? — учудих се аз.
16
До края на деня Рой не ме остави на мира. Току пъхаше глава в офиса ми и размахваше изпоцапаните си с глина пръсти.
— Нищо! — крещеше той. — Няма Звяр!
Измъквах листа от машината си и го размахвах в отговор: „Нищо! И при мен няма Звяр!“
Най-сетне, около десет вечерта подкарахме към „Кафявото бомбе“.
По пътя четях на глас първата част на „Озимандиас“.
По лицето на Рой премина сянка.
— Прочети и останалото — каза той.
Продължих нататък:
Завърших, но Рой дълго остана мълчалив.
— Направи обратен завой, хайде да се връщаме — казах аз.
— Защо?
— Това стихотворение като че ли е писано и за студиото, и за гробищата. Имал ли си някога от онези кристални топки? Разтърсваш ги и навън се извива страхотна снежна буря. Точно така се чувствам в момента.
— Глупости — бе коментарът на Рой.
Погледнах профила му, огромния гърбав нос, прорязващ нощния въздух с оптимизма на майсторите, които вярват, че могат да построят именно желания от тях свят, какъвто и да е той.
Спомних си как, когато бяхме тринайсетгодишни, Кинг Конг се изтърколи от Емпайър Стейт Билдинг и падна върху нас. Когато се изправихме на крака, бяхме други хора. Обещахме си, че или един ден ще направим чудовище, което да е огромно, великолепно и красиво като Конг, или ще се самоубием.
— Звяра — пошепна Рой. — Пристигнахме.
Спряхме близо до „Кафявото бомбе“ — ресторант без кафяво бомбе на покрива си, което го правеше различен от подобно заведение на булевард „Уилшър“ — на пет мили от него, издокарано с бомбе, достатъчно голямо, за да стане на всяка важна клечка от студиото в петък вечер. Единственият знак, че това „Бомбе“ също е важно, бе серията карикатурни портрети, залепена по стените вътре. Отвън приличаше на жалка имитация на испанска къща. Смело пристъпихме напред, към карикатурна серия 999.