Конспирация за Короната

идентичен начин. За него тази, както и всякаква друга работа, бе най-доб-

ре да се отбягва – или в краен случай отлага до безкрайност.

– Ще ми се да прекарвахте повече време с мен, милорд – изплещи

Тили, докато той нахлузваше нощната си риза.

– Тогава трябва да си благодарна, че се унесох за толкова дълго – за-

опипва в търсене на чехлите си; откри ги и плъзна крака в топлата пухка-

ва подплата.

– Съм, милорд.

– Лека нощ, Тили – каза Олрик, докато отваряше вратата и излизаше.

– Лека… – вратата се затвори преди тя да довърши.

Обикновено Тили спеше в обща спалня заедно с другите слугини.

Олрик я водеше в малката свободна стая на третия етаж за уединение. Не

обичаше да води момичета в спалнята си – тази на баща му бе до нея.

Свободната одая бе в северната част на замъка и понеже бе огрявана по-

малко, беше по-хладна от останалите царски покои. Оправи ризата си и

се насочи към стълбите.

– Прегледах всички горни етажи, капитане. Няма го там – Олрик чу

някого отгоре. От сбития тон на говорещия разбра, че е страж. Рядко го-

вореше с тях, но когато го правеше, те винаги бяха резки, като че думите

бяха дефицитна стока.

– Продължете търсенето, ако трябва и долу до затвора. Искам всяка

стая да бъде претърсена, всяко килерче, скрин и гардероб. Разбрано?

Олрик познаваше този глас добре; Уайлин, началник-стража.

– Да, сър, незабавно!

Олрик чу войника да трополи надолу по стълбите и го видя да спира

в мига, в който погледите им се срещнаха.

– Намерих го, сър! – извика войникът с нотка на облекчение.

– Какво става, капитане? – запита Олрик, докато Уайлин и още три-

ма се спуснаха по стълбите.

48

Майкъл Дж. Съливан

– Ваше Кралско Височество! – капитанът коленичи трескаво, прек-

лони глава, сетне бързо се изправи. – Бентън! – викна към войника. – Ис-

кам още петима за охрана на принца немедлено. Мърдай!

– Да, сър! – войникът поздрави рязко и изтича обратно нагоре по

стълбите.

– Да ме охраняват? – запита Олрик. – Какво става?

– Баща ви е бил убит.

– Баща ми? Какво?

– Негово Величество, кралят – открихме го мъртъв в кралския па-

раклис, наръган в гърба. Има заловени двама нарушители. Джуджето

Магнус потвърди. То ги видяло да убиват баща ви, но било безсилно да

ги спре.

Олрик чуваше гласа на Уайлин, но не можеше да разбере думите. Те

нямаха смисъл. Баща ми е мъртъв? Той бе говорил с него преди да иде в

стаята на Тили, само преди няколко часа. Как може да е мъртъв?

– Настоявам да останете тук, Ваше Височество, под засилена охрана,

докато приключа с разчистването на замъка. Може да не са били сами. В

момента провеждам…

– Настоявай за каквото си щеш, Уайлин, но се махни от пътя ми. Ис-

кам да видя баща си! – настоя Олрик, избутвайки го настрана.

– Тялото на крал Амрат бе занесено в спалнята му, Ваше Височест-

во.

Тялото му!