Бедствие на високи токчета
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бедствие на високи токчета». Краткое содержание книги:
Всъщност той изглеждаше опасен и на партито, но тогава беше толкова гневна, че подцени този факт.
Сега, разкъсвана между вцепенението и страхопочитанието, Бренди задъвка устната си и го загледа как разкопчава ризата си.
Облечен, той създаваше впечатление, че е висок и здрав, ала костюмът криеше жилестите мускули, плоския корем с плочки, яките мишци. Този мъж бе превърнал тренирането в изкуство и това я изненада. Повечето мъже, които се упражняваха толкова упорито, обожествяваха телата си и не им оставаше време да се възхитят на някоя жена.
Роберто бе насочил цялото си внимание към нея. Беше страшничко да си фокус на толкова много внимание. Страшничко… и вълнуващо.
— На път за тук си втълпявах, че очите са ме излъгали. Че няма начин да си толкова разкошна, колкото те помнех. Но ти… с тази златна коса, събрана високо, и червената коприна, галеща възхитителните ти извивки… — Роберто се усмихна и на бузите му се образуваха дълбоки трапчинки. — … и тези фриволни токчета, приличаш на римско пиршество.
— Нима? — Странно как премръзналите й крака се стоплиха под слънцето на похвалите му.
Той я върна във времето, когато тя беше на осемнайсет, в колежа и тъкмо осъзнаваше какъв могъщ сексапил притежава. Тифани й беше казала, че младостта е най-големият афродизиак, но едва когато видя как момчетата от горните курсове й се точат и едно по едно безуспешно се опитват да я впечатлят, разбра, че майка й е била много права.
После срещна Алан, разумния избор, и постъпи както трябва. Прие неговото предложение. Излизаха заедно четири години и за това време някак неусетно тя забрави какво е да превърнеш някой мъж в свой роб само с усмивка. Превърна се в прозаична и почти уморена жена.
Сега Роберто я милваше с дълбокия си глас, казваше й, че е разкошна и тя му вярваше.
Спомнила си плановете за прелъстяване, тя се изтърколи по гръб и се изтегна грациозно. Ръцете й образуваха арка над главата, а гърдите й почти — почти! — се изтръгнаха от роклята.
Роберто остро си пое дъх. Балсам за душата й.
Тя разкопча шнолата и разтърси глава. Изрусените кичури се посипаха по раменете й.
Не го видя да се движи, но ето че изведнъж той се озова коленичил до нея.
— Ти си римски пир и вече съм убеден, че аз съм победителят гладиатор. — Топлият, наситен тембър на гласа му се бе променил. Бе станал гърлен от отчаяние. От нужда. Той улови главата й в шепите си и я целуна — с грубо желание, с нежна ярост.
Къде се беше научил да целува така — с идеалния натиск върху устните, с език, който толкова опитно изучи устата й, че между краката й се разля топлина? Той вдигна устни, а тя стегна бедрата си, опитвайки се да съхрани усещането.
Но Роберто целуна клепачите й, засмука ушенцето й и нежно го захапа. Тя изохка и се задърпа.
— Заболя ли те? — промърмори той. Когато не получи незабавен отговор, Роберто се отдръпна, наплюнчи пръста си и го прокара по долната й устна. — Скъпа, трябва да ме инструктираш. Целта ми не е да те нараня. Да те дразня, да те възбуждам, да те накарам да заплачеш от екстаз. Никога да не ти причиня болка.
— Не. Не, не ме заболя. — Само че внезапният преход от омайващото безразсъдство към острите му зъби я подсети да бъде предпазлива. Не познаваше този мъж. Беше едър, далеч по-висок и як, отколкото имаше спомен. А как само я гледаше — все едно бе хищник, а тя — негова плячка…
— Искам да полудееш от удоволствие.
Сега Бренди разбра, че ще му повери тялото си — тялото и чувствата си, защото му вярваше далеч повече, отколкото на Алан. Също така осъзна, че гласът на Роберто, неговият акцент, думите му, грижовността му, са я докарали до сладка отмала.
Тя улови ризата му, придърпа го към себе си и го целуна. Целуна го, както никога не беше имала смелостта — или желанието? — да целуне Алан. Плени езика му и го засмука. Искаше неговия вкус в устата си, неговото тяло в нейното. Когато най-сетне го пусна, попита:
— От това удоволствие ли?
Той отпра неразкопчаните копчета на ризата. Буквално ги отпра.
— С теб съм звяр.
— Така си е. — Колко доволна беше заради това! Свали ризата от плещите му, надолу по ръцете му… където го докосваше, кожата му започваше да гори като в треска.
Той доизхлузи ризата и положи длани върху голите й рамене.