Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Абан отпи от чашата си.
– Понякога ще имам въпроси. – Погледът му се стрелна към кесийката с хора, закачена на кръста ѝ. – Въпроси, на които заровете ви могат да отговорят.
Иневера стисна собственически кесийката.
– Алагай хора не отговарят на въпросите на мъже, кхафите.
– Нима Ахман не се допитваше ежедневно до тях? – попита Абан.
– Ахман беше Избавителят... – Иневера се сепна. – ...е Избавителят. Заровете не са играчки, които да пълнят джобовете ти със злато.
Абан се поклони.
– Наясно съм с това, дамаджа, и ви уверявам, че няма да ви моля да ги използвате лекомислено. Но ако искате лоялността ми, това е моята цена.
Иневера се облегна назад и се замисли.
– Сам каза, че магията винаги има своята цена. Заровете също могат да кажат истини, които не искаме да чуем.
– А нима другите истини струват нещо? – попита Абан.
– Един въпрос – каза Иневера.
– Поне десет – настоя Абан.
Иневера поклати глава.
– Десет е повече, отколкото дамаджите получават за една година, кхафите. Два.
– Два не е достатъчно за онова, което искате от мен, дамаджа – рече Абан. – Може би ще успея да се справя с половин дузина...
– Четири – каза Иневера. – Но очаквам да спазиш обещанието си, че няма да ги използваш лекомислено. Похабиш ли мъдростта на Еверам заради дребнавата си алчност и съперничества, всеки отговор ще ти струва по един пръст.
– О, дамаджа – каза Абан, – моята алчност никога не е дребнава.
– Това ли е всичко? – попита Иневера.
Абан поклати глава.
– Не, дамаджа, има още едно нещо.
Иневера си върна намръщената физиономия. Това беше истинско изкуство, но този път не ѝ струваше никакви усилия. Кхафитът беше способен дори да я изкара от кожата ѝ.
– Тази сделка започва да надвишава стойността ти, Абан. Говори бързо и да приключваме.
Абан се поклони.
– Синовете ми. Искам да хвърлят черните дрехи.
Когато Абан излезе с накуцване от павилиона, в красиянския лагер цареше суматоха. Иневера видя Алаш, който се приближаваше с широки крачки.
– Какво има? – попита тя.
Ашан се поклони.
– Синът ви, дамаджа. Джаян каза на воините, че баща му е изчезнал. Шарум ка се държи така, сякаш е взето решение той да заеме Черепния трон след завръщането ни.
Иневера си пое дъх и намери центъра си. Очакваше го, макар да се надяваше, че ще разполага с повече време.
– Нареди на шарум ка лично да оглави издирването и остави само шепа воини да поддържат лагера. Останалите трябва да се върнем в Дара на Еверам по най-бързия начин. Ще оставим всичко, което би могло да ни забави.
Препуснаха към дома с цялата бързина, която успяха да изцедят от животните. Щом слънцето залезе, Иневера изпрати шарумите да убият алагаи и използва богатата им на магия кръв, за да изрисува защити за енергия върху конете и камилите, като ги подсили достатъчно, за да издържат нощния поход.
Рискуваше, като използваше толкова открито магията на хора. Съобразителните може би щяха да разгадаят някои от тайните, които дама’тингите пазеха от векове, но тя нямаше друг изход. Заровете я посъветваха да се върне колкото се може по-бързо – и я предупредиха, че дори може да не успее да се прибере навреме.
През следващите дни щяха да се появят безброй отцепници, и това заплашваше да разруши крехкия мир, който Ахман беше изковал между племената, и отново да ги хвърли в хаос. Колко кръвни отмъщения бяха отложени по заповед на Избавителя, но все още не бяха забравени от семействата, които поколения наред бяха заграбвали кладенци и бяха проливали кръв?
Въпреки взетите от Иневера мерки, Джаян и Копията на Избавителя стигнаха Дара на Еверам преди нея. Глупавото момче сигурно се беше отказало рано от търсенето и беше прекосило страната заедно с воините си, пришпорвайки силните си мустанги до ръба на възможностите им и отвъд него. Номерът, който бе приложила за подсилването на собствените ѝ животни, можеше да бъде използван от воините, които убиваха демони през нощта; защитите по копията и стоманените подкови на конете им поглъщаха енергия дори когато вземаха от силата на алагаите срещу тях.