Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Черепният трон не е някаква играчка, сине мой, за да се предава от ръка в ръка, без да се замисли човек – каза Иневера. – Той е надеждата и спасението на народа ни, а ти си едва на деветнайсет и още не си доказал, че го заслужаваш. Страхувам се, че ако не си държиш езика зад зъбите, никога няма да го докажеш.
– Откъде да сме сигурни, че точно това е желанието на Избавителя? – попита дамаджи Ичач от племето кханджин.
Ичач винаги беше като таралеж в гащите на съвета, но този път въпросът му накара мнозина от останалите дамаджи, включително Алеверак, да закимат утвърдително.
– Справедлив въпрос – рече застаряващият духовник, като се обърна към събралите се хора, макар думите му несъмнено да бяха отправени към Иневера. След като претенциите на Ашам към трона бяха обявени, той отстъпи контрола над съвета и никой от дамаджите не се осмели да се противопостави на Алеверак, когато той пое поста му. – Шар’Дама Ка не го е заявил открито, а и доколкото знаем, не го е споменавал в частни разговори.
– Каза го пред мен – заяви Ашан, като пристъпи напред. – В първата нощ от Новолунието, докато дамаджите напускаха тронната зала, брат ми нареди да заема трона, ако падне в битката срещу Алагай Ка. Заклех се в името на Еверам, иначе Избавителят ще ме накаже в отвъдното.
– Лъжи! – извика Джаян. – Баща ми никога не би казал нещо такова и ти нямаш доказателства. Предаваш паметта му заради собствените си амбиции.
Очите на Ашам помръкнаха. Той познаваше момчето още от раждането му, но досега Джаян никога не се беше осмелявал да проявява такова неуважение пред него.
– Повтори го още веднъж, момче, и ще те убия, нищо че си от кръвта на Избавителя. Когато Ахман отправи молбата си към мен, аз изказах възражения в твоя полза, но сега виждам, че е бил прав. Подиумът на Копийния трон има само четири стъпала, а ти все още не си свикнал с гледката. Подиумът на Черепния трон има седем и това ще ти замае главата.
Джаян изръмжа, наведе копието си и се устреми към Ашан с намерението да го убие. Дамаджият го гледаше с хладно спокойствие, готов да реагира, когато Джаян се приближи.
Иневера изруга под носа си. Независимо кой щеше да спечели двубоя, и двамата щяха да изгубят, а заедно с тях и целият им народ.
– Достатъчно! – прогърмя гласът ѝ.
Тя вдигна своя хора жезъл и направи бърза манипулация със защитите му, като изпрати към пода магически лъч, който пръсна мраморните плочки между двамата мъже.
Ударната вълна събори на земята както Ашан и Джаян, така и още неколцина от дамаджите. Когато прахът се уталожи, в залата се възцари тишина, нарушавана единствено от потракването на падащите отломки.
Иневера се изправи, като изпъна рязко полите на робата си. Погледите на всички бяха вперени в нея. Дамаджи’тингите, обучени в тайните на магията на хора, запазиха спокойствие, макар че никоя от тях не притежаваше такава сила. Сега в средата на дебелия мраморен под имаше обгорен кратер, достатъчно голям, за да погълне цял човек.
Мъжете гледаха с ококорени очи и отворени уста. Единствено Ахман беше показвал такава мощ и несъмнено всички бяха смятали, че след като него го няма, те лесно щяха да се справят с Иневера.
Сега трябваше да преосмислят намеренията си. Само Асъм успя да запази спокойствие, защото вече се беше сблъсквал със силите на майка си на стената по Пълнолуние. Той също я гледаше със студени очи и неразгадаема аура.
– Аз съм Иневера – каза тя и усиленият ѝ глас отекна в залата. Името ѝ означаваше буквално „Волята на Еверам“. – Невеста на Еверам и дживах ка на Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи. Аз съм дамаджа, нещо, което в отсъствието на съпруга ми очевидно сте забравили. Аз също бях свидетел, когато Ахман предаде волята си на дамаджи Ашан.
Тя вдигна високо своя хора жезъл, пръстите ѝ отново пробягаха по гравираните в електрума защити, но този път от него излезе само безобидна ярка светлина.
– Ако тук има някой, който иска да възрази срещу заповедта ми Ашан да заеме трона, то нека пристъпи напред. Арогантността на останалите ще бъде простена, ако докоснат с челата си пода.
Мъжете в залата един по един коленичеха и докосваха с челата си пода. Те несъмнено продължаваха да кроят планове и да скърцат със зъби заради унижението, че са били принудени да паднат на колене пред жена, но никой, дори Джаян, не беше толкова глупав, че да ѝ се противопостави след подобна проява на сила от нейна страна.
Никой, с изключение на стария Алеверак. Докато останалите опираха чела в пода, възрастният дамаджи се озова в средата на стаята с няколко решителни крачки, изпънал гръб. Иневера въздъхна вътрешно, макар по никакъв начин да не го показа външно. Нямаше никакво желание да убива дамаджия, но Ахман трябваше да го направи още преди години. Може би беше време да поправи грешката му и да премахне заплахата пред най-големия син на Белина, Маджи.