Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Майко! – извика изненадано Джаян, щом се обърна и видя Иневера, Ашан, Алеверак и Асъм да влизат гневно в тронната зала, където беше събрал останалите дамаджи и най-доверените си лейтенанти.
След групата на Иневера вървяха дванайсетте дамаджи’тинги, Кева от каджи и единайсетте съпруги на Ахман от останалите племена. Всички те бяха верни единствено на Иневера. Ашан беше обграден от тримата си лейтенанти, Дамас, Халван и Шевали, които се бяха обучавали заедно с Избавителя в Шарик Хора. Синът на Ашан, Асукаджи, говорител на каджи в негово отсъствие, чакаше заедно с останалите дамаджи.
Абан докуцука в тронната зала толкова бързо, колкото му позволяваше патерицата, и в суматохата почти никой не го забеляза. Той се промъкна безшумно в една тъмна ниша заедно с телохранителя си, за да наблюдава на спокойствие.
Тя беше постъпила добре, като бе пришпорила антуража си. Джаян очевидно беше очаквал, че ще разполага с повече време, за да привлече дамаджите на своя страна. Беше пристигнал в Дара само преди няколко часа и все още не бе събрал смелост да изкачи седемте стъпала до Черепния трон.
Нямаше да е достатъчно просто да обяви правото си над него в отсъствието на доверените съветници на Избавителя и най-могъщите дамаджи, но щеше да бъде далеч по-трудно да го свалят, без да се пролее кръв. Иневера обичаше сина си, въпреки всичките му недостатъци, но нямаше да се поколебае да го убие, ако се опита да заграби властта по толкова безсрамен начин. Ахман беше поставил завеси на всичките големи прозорци в тронната зала, за да може да използва Взора на Короната и да даде на Иневера достъп до нейната хора магия дори през деня. На колана ѝ висеше покритата с електрум кост от ръка на мисловен демон, затоплена от натрупаната в нея енергия.
– Благодаря ти, че си събрал дамаджите заради мен, сине мой – каза Иневера, докато прекосяваше залата с решителна крачка, за да се изкачи по стъпалата и да заеме обичайното си място на отрупаното с възглавници легло до Черепния трон.
Дори от такова разстояние се виждаше как голямото кресло пулсира – то беше може би най-могъщият магически предмет, съществувал някога. В подножието му се бяха събрали светите мъже и жени, дамаджите отдясно на трона, дамаджи’тингите отляво. Иневера въздъхна от облекчение, че бяха успели да се върнат навреме, макар да знаеше, че борбата далеч не беше приключила.
– Почтени дамаджи – каза тя, като извличаше енергия от едно защитено бижу, за да може гласът ѝ да се понесе над залата със силата на словото Еверамово. – Несъмнено синът ми ви е съобщил, че божественият ми съпруг, Шар’Дама Ка и Избавител на Еверам, е изчезнал.
Потвърждението на думите на Джаян разбуни духовете. Ашан и Алеверак кимаха, макар да бяха достатъчно умни, за да не разкрият подробности, докато не разберяха какво точно бе казал Джаян.
– Хвърлих алагай хора – каза миг по-късно Иневера и усиленият ѝ глас се извиси над шума. Тя вдигна заровете и те засияха, подсилени от вляната им сила. – Заровете ми съобщиха, че Избавителят преследва демон на самия ръб на бездната на Ний. Той ще се върне и пристигането му ще обяви началото на Шарак Ка.
Надигна се нова вълна от гласове и Иневера изчака един миг, преди да я пресече.
– Самият Ахман нареди в негово отсъствие на Черепния трон да седне неговият зет Ашан, като андрах. Асукаджи ще стане дамаджи на каджи. При завръщането на Шар’Дама Ка, Ашан ще го посрещне в подножието на подиума, но ще запази титлата си. За него ще бъде изработен нов трон.
Всички ахнаха едновременно, но се извиси само един глас, изпълнен с изумление.
– Какво?! – извика Джаян.
И без да притежават дарбата на Ахман да разчитат аури, всички можеха да видят гнева, който струеше от него.
Иневера погледна към Асъм, който стоеше мълчаливо до Ашан, и в аурата му също съзря проблясващ гняв, макар вторият ѝ син да бе достатъчно мъдър, че да не го покаже. Цял живот се беше подготвял за поста на андрах и се беше раздразнил ужасно, когато брат му бе получил Копийния трон, което засили желанието му за белия тюрбан.
– Това е абсурдно! – извика Джаян. – Аз съм най-големият син. Тронът ми се полага по право!
Няколко от дамаджите замърмориха утвърдително, макар най-могъщият от тях мъдро да замълча. Неприязънта на Алеверак към момчето беше всеизвестна, а дамаджи Енкаджи от мендинг, третото най-силно племе, никога не вземаше публично страна.