В капана на времето [bg]

След това лишено от възторг посрещане нещата бързо се подобриха. Лалиброх веднага пое Джейми, сякаш никога не си беше тръгвал, и аз осъзнах, че без усилие се понасям по течението на селския живот. Есента идваше с чести дъждове, но и с ярки топли дни. Имението кипеше от живот, всички бързаха да приключат с жътвата и с подготовката за идващата зима.

Лалиброх беше уединено имение, дори в сравнение с другите стопанства на планинците. Дотук не водеха големи пътища, но пощата все пак идваше през проломи и тревисти склонове, за да осигури връзката ни със света. Този свят понякога ми се струваше нереален, сякаш никога не бях танцувала сред огледалата на Версай. Но писмата връщаха Франция и когато ги четях, виждах тополите по Рю Тремулин или чувах кънтящия звън на камбаната на катедралата, която се извисяваше над Болницата на Ангелите.

Детето на Луиз се бе родило без проблеми, беше момче. Писмата ѝ, изпълнени с удивителни и подчертавания, преливаха от възхитени описания на ангелчето Анри. Не се споменаваше баща, нито предполагаем, нито истински.

Писмото от Чарлс Стюарт дойде месец по-късно и в него също се не споменаваше за детето, но според Джейми било по-несвързано от обичайно и кипяло от смътни планове и грандиозни намерения.

Граф Map пишеше трезво и благоразумно, но раздразнението му от Чарлс ясно личеше. Хубавият принц не се държеше прилично. Беше груб и нагъл към най-верните си поддръжници, пренебрегваше онези, които можеха да са му от полза, обиждаше точно когото не трябва, говореше, без да мисли, и — ако се чете между редовете — пиеше прекалено. Като знаех какво е отношението на тази епоха към консумацията на алкохол сред господата, реших, че изпълненията на Чарлс трябва да са доста зрелищни, щом си е спечелил такъв коментар. Явно раждането на сина му все пак не бе убягнало на вниманието му.