В капана на времето [bg]

Нека Чарлс се оправя с изгнаничеството, помислих си. Нашето свърши. Връщаме се у дома.

— Багажът е на борда — каза кисел шотландски глас в ухото ми. — Капитанът рече да се качваме; ще отплаваме с отлива.

Джаред се обърна към Мърто, после огледа кея и попита:

— Къде е момчето?

Мърто се обърна към пристана.

— В кръчмата. Напива се.

Чудех се как точно възнамерява Джейми да се справи с прекосяването на Ламанша. Той само погледна червеното от зората небе, което обещаваше бури, извини се на Джаред и изчезна. Погледнах накъдето кимна Мърто и видях Фъргъс. Седеше на един пилон близо до кръчмата, явно на пост.

Джаред, който първо се беше смаял, а после се развесели, когато узна за проблемите на своя братовчед с морето, сега се ухили широко.

— О, тъй ли? Е, дано не се наложи да го носим по трапа.

— Защо ги върши такива? — възмутих се аз. — Казах му, че имам малко лауданум. — Потупах копринената торбичка, която носех. — Ще го приспи много по-бързо.

Мърто само примигна веднъж.

— Каза, че ако го заболи глава, с радост ще го изпие. Уискито било по-вкусно и влизало по-лесно от тая черна гадост. — Кимна към торбичката, после към Джаред. — Ела, ако ще ми помагаш да го извадим оттам.

В кабината на носа на „Порция” аз седях на койката на капитана и гледах издигането и спадането на отдалечаващия се бряг. Главата на съпруга ми лежеше на коленете ми.

Едното око се открехна и ме погледна. Аз погалих влажната коса по челото му. Миризмата на бира и уиски висеше около него като парфюм.

— Ще се чувстваш много зле, когато се събудиш в Шотландия — казах аз.

Другото око се отвори и погледна танцуващите вълни светлина, които се отразяваха по гредите на тавана. После и двете се фиксираха в мен — дълбоки басейни от прозрачно синьо.

— Ако трябва да избирам между ад сега и ад по-късно, сасенак — рече съвсем отчетливо — избирам, да е по-късно. — Очите се затвориха. Той се оригна тихо и дългото тяло се отпусна, полюлявано леко от морето.