Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Тя четеше отдавна познатите думи бавно и с просто, умилно ударение, с глас, който се открояваше ясен, развълнуван и ведър сред благочестивата тишина.

— „И между человеците благоволение!“ — каза тя.

Но едвам замълчала, в колонната зала екна на три гласа коледната песен „Тиха нощ, свята нощ“, подета от семейството в стаята с пейзажите. Пееха малко предпазливо, защото повечето от присъствуващите бяха немузикални и сегиз-тогиз в ансамбъла се долавяше по някой дълбок и съвсем неподходящ тон. Но това не развали въздействието на песента. Госпожа Перманедер я пееше с треперещи устни, защото тази песен докосваше най-благато и най-болезнено сърцето на човек, който е прекарал усилен живот и в краткия покой на тоя тържествен час се връща мислено назад. Мадам Кетелсен плачеше тихо и горчиво, макар че не чуваше нищо.

После консулшата стана. Тя хвана за ръце внука си Йохан и правнучката Елизабета и тръгна през стаята. Подир нея вървяха старите дами и господа, последвани от по-младите; в колонната зала се присъединиха прислужниците и бедняците. И всички, запели едногласно „Елхови лес... “ — обаче чичо Кристиан отпред разсмиваше децата, като при ходене дигаше палячовски нозете ся и пееше безразсъдно „Отровен пес... “, — минаха със заслепени очи и усмивка на лицето през широко разтворената висока двукрила врата и влязоха право в небето.

Цялата зала, изпълнена от миризмата на опърлени елхови гранки, зареше и искреше от безбройни малки пламъци, а небесносиният цвят на гоблените с белите статуи на богове правеше просторното помещение да изглежда още по-светло. Там отзад между тъмночервените завеси на прозорците се извишаваше почти до тавана огромната елха, украсена със сребърен варак, с големи, бели кринове, с лъскав ангел на върха и пластично изображение на яслата долу на поставката; пламъчетата на свещите блещукаха в общия порой от светлина като далечни звезди. Защото по застланата с бяла покривка дълга и широка, отрупана с подаръци маса, която стигаше от прозорците почти до вратата, стояха цяла редица по-малки, украсени със захарни изделия елхички, които също сияеха от запалените по тях свещички. Горяха газовите тръбици, които се подаваха из стените, горяха дебелите свещи по позлатените канделабри в четирите ъгъла. Големи предмети, подаръци, за които нямаше място на масата, стояха наредени един до друг на пода. По-малки маси, също с бели покривки, окичени със запалени елхички и отрупани с подаръци, имаше и отстрани на двете врати. Тук бяха подаръците за прислужниците и бедняците.