Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Всъщност нямаше никаква опасност това настроение да бъде нарушено от вик на младежка палавост. Достатъчен беше един поглед, за да се види, че почти всички членове на тук събраното семейство бяха на възраст, в която обноските отдавна бяха възприели улегнала форма. Сенатор Томас Буденброк, чиято бледност опровергаваше будното, енергично и дори духовито изражение на лицето му, неговата съпруга Герда, седнала и облегнала се неподвижно на едно кресло, обърнала красивото си, бяло лице нагоре, с приближени, синкавозасенени, странно разискрени очи, запленени от лъчистите стъклени призмички на канделабъра; сестра му госпожа Перманедер; братовчед му Юрген Крьогер, кротък, просто облечен чиновник; братовчедките му Фридерика, Хенриета и Пфифи — първите две бяха станали още по-слаби и по-дълги, а третата изглеждаше още по-ниска и по-пълна от преди, — на които беше еднакво присъщо едно стереотипна изражение на лицето, остра и зложелателна усмивка, насочена с някаква обща хулна скептичност към всички лица и предмети, сякаш трите непрекъснато казваха: „Истина ли? Хм, сега-засега ние се съмняваме в това... накрая бедната пепелявосива Клотилда, чиито мисли положително бяха насочени направо към вечерята; те всички бяха минали четиридесетте, докато домакинята, брат й, неговата жена и дребната Тереза Вайхброт бяха далеко над шестдесетте, а старата консулша Буденброк, по баща Щювинг, както и напълно глухата мадам Кетелсен се намираха вече в седемдесетте.

В разцвета на младостта беше собствено само Ерика Вайншенк; но когато плъзнеше погледа на светлосините си очи — очите на господин Грюнлих — към мъжа си, директора, чиято остригана, над слепоочията посивяла глава с тесни мустаци, враснали в ъглите на устата, се откройваше върху идиличния пейзаж на гоблените до дивана, тогава всеки можеше да забележи, че пълните й гърди дишаха беззвучно и тежко. Навярно я гнетяха плахи, и объркани мисли за счетоводства, свидетели, прокурор, защитник и съдии и сигурно в стаята не се намираше нито един човек, през чиято глава да не минаваха тези неколедни мисли. Обстоятелството, че зетят на госпожа Перманедер беше обвиняем, съзнанието на цялото семейство, че тук присъствува един член на същото това семейство, който беше уличен в престъпление против законите, гражданския ред и търговската честност и когото може би очакваше позор и затвор, слагаше върху всички събрани някакъв съвършено чужд, страхотен отпечатък. Бъдни вечер на семейство Буденброк с обвиняем в тяхната среда! Госпожа Перманедер седеше облегната със строго величие на креслото си, усмивката на дамите Буденброк от „Брайтещрасе“ се изостри с един нюанс повече.