Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Той развиваше с болка тази зловеща мисъл, когато шум от шепа пясък, хвърлен по стъклата на другия прозорец, привлече вниманието му и го накара да притича към страната на парка. Долу, под парковата беседка, видя фигура на жена в широка черна мантия. Жената вдигаше към него бледо и неспокойно лице. Той не можа да сдържи вика си на радост и на съжаление едновременно. Жената, която го чакаше, която го зовеше, беше кралицата! С един скок Шарни се спусна през прозореца и застана до Мария-Антоанета.
— Ах, ето ви, господине? Много се радвам! — каза тихо и много развълнувана кралицата. — Но какво правите?
— Вие, вие, госпожо! Самата вие! Възможно ли е? — отвърна Шарни, паднал на колене.
— Така ли чакахте?
— Чаках откъм улицата, госпожо.
— Защо да дойда от улицата, като е толкова лесно през парка?
— Не смеех да се надявам да ви видя, госпожо — каза Шарни с тон на страстна благодарност.
Тя го прекъсна.
— Да не стоим тук, светло е. У вас ли е шпагата ви?
— Да.
— Добре!… Откъде, казвате, влязоха хората, които сте видели?
— През тази врата.
— А в колко часа?
— Все в полунощ.
— Да влезем в гората и да чакаме.
— О! Ваше величество…
Кралицата мина напред и със сигурни крачки се върна малко назад.
— Сигурно разбирате — каза тя внезапно, сякаш да изпревари мисълта на Шарни, — че не съм се забавлявала да разправям тази история на полицейския лейтенант. Откакто се оплаках, господин Дьо Кросън трябва вече да е възстановил правдата. Ако тази гадина, която си присвоява името ми, след като си присвои приликата с мен, не е още арестувана, ако цялата тази загадка не е изяснена, ясно е, че има две причини: или господин Дьо Кросън е некадърен, което е нищо, или пък помага на враговете ми. Все пак ми се струва трудно в дома ми, в моя парк, да си позволят гнусната комедия, за която ме уведомихте, без да бъдат сигурни в пряка подкрепа или мълчаливо съучастие. Ето защо виновниците за това ми се струват доста опасни, за да поема сама грижата да ги разоблича. Какво мислите вие?
— Моля Ваше величество да ми позволи вече да не отворя уста. Аз съм отчаян, все още изпитвам страх, но вече нямам подозрения.
— Поне вие сте честен човек — каза бързо кралицата. — Умеете да казвате нещата прямо. Това е качество, което може да обиди понякога невинните, когато някой има погрешно мнение за тях, но обидата се лекува.
— Ох, госпожо, вече е единадесет часът, аз треперя.
— Проверете дали тук няма някого — каза кралицата, за да отстрани кавалера си.
Шарни се подчини. Той претича през гората чак до стените.
— Няма — каза той, когато се върна.
— Къде стана сцената, за която разказвахте?
— Госпожо, точно когато се връщах от огледа, получих ужасен удар в сърцето. Стоите на същото място, където през последните нощи видях… мнимата кралица на Франция.
— Тук! — извика кралицата и се отдръпна с погнуса от мястото, където стоеше.
— Да, под този кестен, госпожо.
— Но тогава, господине — рече Мария-Антоанета, — да не стоим тук, защото, ако са идвали, ще дойдат пак.
Шарни последва кралицата по съседната алея. Сърцето му туптеше толкова силно, че се страхуваше да не заглуши скърцането на вратата, която щеше да се отвори. Кралицата, мълчалива и горда, чакаше да се появи живото доказателство за нейната невинност.
Удари полунощ. Вратата не се отвори. Изтече половин час, през който Мария-Антоанета попита повече от десет пъти Шарни дали измамниците са били наистина точни на всичките си срещи.
Часовникът на църквата „Сен Луи“ удари три четвърти след полунощ. Кралицата тропна нетърпеливо с крак.
— Ще видите, че днес няма да дойдат — каза тя. — Тези нещастия се случват само на мен.
Произнасяйки тези думи, тя гледаше Шарни, сякаш се готвеше да му се скара, ако бе доловила в очите му и най-малкия проблясък на тържество или ирония. Ала той, като бледнееше все повече със съживяването на подозренията, беше толкова сериозен и унил, че безспорно лицето му в този миг отразяваше спокойното търпение на мъчениците и ангелите. Кралицата го улови подръка и го заведе до кестена, под който бяха стояли преди това.
— Казвате — прошепна тя, — че тук сте ги видели.
— Точно тук, госпожо.