Шутът на кралицата

Когато чу гласа ми, той млъкна и ме погледна по-внимателно.

— Хана? Шутът Хана? Хана, Невидимият шут?

Приех с кимване упрека, който се долавяше в думите му.

— Уил, какво се е случило?

Той не подметна нищо за дрехите ми, за детето ми, или за каквото и да е.

— Става дума за кралицата — каза той.

— О, Уил, не е мъртва, нали?

Той поклати глава:

— Не още. Но може да е само въпрос на време.

— Бебето? — попитах, изпълнена с мъчителна увереност, че знам отговора.

— Случи се отново — каза той. — Нямаше бебе. Отново. И тя отново стана за посмешище на Европа и причина за унижението си.

Без да мисля, протегнах ръце към него за утеха, и той ги хвана здраво.

— Болна ли е? — попитах след миг.

— Нейните дами казват, че не иска да се надигне от пода — каза той. — Седи прегърбена на пода, с вид повече на просякиня, отколкото на кралица. Не знам как можа това да се случи, Хана. Не знам как стана. Когато си я спомням като дете, толкова лъчезарна и мила, когато си спомням как се грижеше майка й за нея, и как баща й я обожаваше и я наричаше свое дете, своята най-хубава принцеса на Уелс, и сега този мизерен край… какво ще последва?

— Защо? Какво ще последва? — повторих, ужасена.

Той повдигна рамо и ми отправи крива, тъжна усмивка.

— Тук — нищо особено — каза с пренебрежение. — Ще се случи в Хатфийлд. Там е наследницата; очевидно тук не можем да създадем наследник. Два пъти опитахме да създадем наследник тук, и нищо не излезе. И изобщо тук нищо не е наред. Но в Хатфийлд — та половината й придворни вече са там, а останалите бързат да се присъединят към тях. Не се съмнявам, че сигурно вече си е подготвила речта. Тя ще е напълно подготвена за деня, когато ще й кажат, че кралицата е мъртва и тя е новата кралица. Сигурно е планирала всичко — къде ще седи и какво ще каже.

— Прав си. — Споделях огорчението му. — Приготвила си е речта. Смята да каже: „Това стана от Господа, и е дивно в очите ни.“

Уил нададе горчив дрезгав смях:

— Мили Боже! Тази принцеса е удивителна. Откъде знаеш това? Откъде знаеш, че възнамерява да каже това?

Почувствах как в гърлото ми заклокочи смях:

— О, Уил! Тя ме попита какво е смятала да каже кралицата при възкачването си на трона, а когато й казах, сметна, че е толкова хубаво, че самата тя би го използвала.

— Е, защо не? — запита той, внезапно отново огорчен. — Тя е готова да вземе всичко останало. Съпруга на кралица Мери, обичта на хората, престола, а сега дори и думите от устата на сестра си.

Кимнах:

— Мислиш ли, че мога да видя кралицата?

Той се усмихна:

— Няма да те познае. Ти си се превърнала в красива жена, Хана. Само заради роклята ли е? Сигурно добре плащаш на този, който ти шие роклите. Това ли те преобрази?